По всички стандарти триумфът на Румъния е безславен. Българите от онова време наричат похода им с презрение – „Кокошкарския поход“. Срещу румънската армия не воюва никой, ударът в гръб е непредизвикан и лишен от морална обосновка.
Bсяка година, в средата на февруари, в град Пазарджик тъжно шествие се отправя извън града. Хората носят знамена и цветя. Често в очите им има сълзи. Отиват до паметника на героите си. Отиват на паметника на Двадесет и седми пехотен Чепински полк. Защо точно в средата на февруари? Какво е станало тогава? В следващите редове ще ви разкажем за...
Любопитно е, че успехът на българите при Одрин не е просто благополучен развой на събитията, а е грижливо подготвяна години наред военна операция.
Лейтенант Рудолф фон Ешвеге (нем. Rudolf von Eschwege) е немски пилот изтребител сражавал се на Македонския фронт по време на Първата светован война.
Влизането на Българската армия в Букурещ в края на 1916 г. се нарежда сред най-големите подвизи в българската военна история.
Въпреки адския обстрел на сърбите, заели позиции в къщите на града, българските инжeнерни части успяват да построят дървен мост през реката, по който минават щурмовите групи.
В това кръвопролитно сражение с неясен победител, сръбската армия губи предводителя си княз Лазар и претърпява значителни загуби в жива сила. На османската войска също са нанесени тежки поражения и самият емир Мурад I (1362-1389) намира смъртта си.
Днес ще ви разкажем за епопеята при Завоя на Черна. Това е една от най-кръвопролитните битки на българската войска във войните за национално обединение. Боевете продължават от края на защитата на Каймакчалан в началото на октомври 1916 година до края на войната през есента на 1918 година.
От края на Балканската война са изминали над 100 години, война – оставила голяма следа в народното съзнание и сякаш добрият край на войната скрива тъмната страна на събитията – липсата на сговор между командващите генерали и така нататък.
На 20 октомври 1917 година, в героична битка, смъртоносно e ранен и почива от раните си капитан Христо Лазаров Бърдаров – командир на първа картечна рота на 19 пехотен Шуменски полк.
През дните на героичната отбрана на линията Первелия-кота 90, Конната дивизия записва имената „Первелия“ и „кота 90“ в златните страници на българската военна история.
След неочакваната смърт на младия цар Георги II Тертер през 1323 г. управленеито поема влиятелния видински деспот – Михаил Шишман, който се оказва един от най-амбициозните владетели на Второто българско царство.