Превземането на Одринската крепост е една от най-славните победи на българското оръжие през XX век. Новости във воденето на боя, отлична подготовка, безпримерна храброст и мъжество, военни умения – това е комбинацията, довела до падането на тази считана за непревземаема крепост. И все пак, както казва Фридрих Велики: „Господ е на страната на най-добрите батальони.“

С немска помощ Османската империя създава чудовищна крепост около Одрин – три реда позиции, телени мрежи, фортове, съобщителни линии, площадки за артилерията. Всичко е подготвено за дълга обсада, способна да затрудни всяка армия.

Дянко Неделчев

Любопитно е, че успехът на българите при Одрин не е просто благополучен развой на събитията, а е грижливо подготвяна години наред военна операция. Тук се откроява името на един незаслужено забравен герой. Неговото име е Дянко Неделчев.

През 1908 година е обявен конкурс за „секретар в българското генерално консулство“ в Одрин. Естествено, българите, които вече се готвят за война с Османската империя, знаят, че секретарят трябва да е военен. Неговата мисия ще бъде да разучи отвътре укрепленията и продължаващата работа по тях и, естествено, най-добре е той да бъде артилерист. Изборът пада върху майор Дянко Неделчев – строеви артилерийски офицер. Скоро след избора, той заминава със семейството си и остава в Одрин четири години.

Ето какво пише за този случай Пантелей Ценов, инспектор на артилерията при щаба на Действащата армия:

„В началото на 1909 г. трябваше да се изпрати за секретар в генералното консулство в Одрин един офицер от армията с цел да се изучи колкото е възможно по-добре и по-подробно крепостта, защото сведенията, които се имаха в Министерството на войната, бяха твърде малко, а главно много стари. Отначало щабът на армията настояваше, и то доста упорито, да се изпрати за тази цел един генерал-щабен офицер, но артилерийската инспекция, като имаше предвид, че ще се изучава една крепост, която главно се състои от артилерийски елементи, настояваше за такъв да се изпрати артилерийски офицер. Борбата беше дълга и упорита и от двете страни и най-после благоразумието преодоля и за секретар в Одринското генерално консулство бе изпратен артилерийски офицер, а именно майорът от Софийския крепостен батальон Неделчев Дянко. Майор Неделчев блестящо изпълни поставената му задача и изучи крепостта тъй подробно и основателно, че всичките сведения, които се имаха до неговото отиване, паднаха като съвършено негодни. Всичките по-нататъшни изучавания на Одринската крепост ставаха по данните, съставени от него, и които се оказаха съвършено верни впоследствие, когато се превзе крепостта.“

Скромният, но и дързък „секретар“ обикаля из фортовете, черпи османските войници с тютюн или дори с мастика. За Дянко Неделчев затворени врати няма, а връщайки се вкъщи, той неуморно чертае това което е успял да „заснеме“ с очите си по време на обиколките и сладките приказки с низамите.

Винаги, когато има възможност, Неделчев се връща в България, за да участва в учения, беседи на военна тематика и, разбира се, да предаде новите карти и чертежи, които е направил в Одрин. Така за четири години българското командване си съставя план за действие, базиран на точните, подробни и изчерпателни данни за крепостта, предоставени от майор Неделчев.

В навечерието на Балканската война, Неделчев се връща в България със семейството си и участва с частта си в обсадата и атаката на Одринската крепост. Българската артилерия има подробни данни и огънят на оръдията е точен и поразяващ. Плановете на крепостта са използвани и от началника на Източния сектор генерал Георги Вазов, за подготовка на атаката. По този начин са спасени може би хиляди войнишки живота.

В спомените си Дянко Неделчев завършва разказа си за превземането на Одрин по следния начин:

„Само българският непоколебим дух и силната жажда да свършим по-скоро с врага можаха да извършат тия безподобни чудеса. Скоро нашият огън застави да млъкнат омразните батареи на противника, които от месеци насам терзаеха целия Източен сектор. На другия ден ние бяхме в Одрин и аз посещавах стари познати от пребиваването ми там преди години.“

Карта на част от Одринската позиция, изработена от майор Неделчев на 01.03.1911.

Историкът Никола Милев, който служи като преводач в щаба на Втора армия, си спомня:

„На петия ден турците подписаха протокола без да възразят нито дума. Тоя ден имаше едно забележително запознаване. Офицерите, членове на нашата секторска комисия, бяха дошли, предполагайки, че ще може да почнат работа. Между тях беше артил. майор Неделчев, който няколко години е изучавал Одрин като секретар в консулството. Оказа се, че Ремзи и Кязим го познавали. Смях, шеги…“

Ето какво пише полк. Л. дьо Мондезир, комендант на Тулон, за дейността на българската артилерия при Одрин:

„…При Одрин в продължение на 24 часа българските артилеристи са изстреляли толкова снаряди, колкото японците за 7 дни в Руско-японската война… Българските артилеристи изпълниха чудесно своята задача – те облекчиха трудната, свръхчовешка атака на пехотата. И ненапразно след жестоката борба пехотата е тичала да прегръща оръдията и да ги окичва с живи цветя…“

Изданието „Дейли хроникъл“ пък подчертава:

„През цялото сражение превъзходството на българската артилерия беше забележително. Турската артилерия не беше в състояние да устои на смъртоносния й огън… Батареите бяха изкарани на новите позиции с такова хладнокръвие, сякаш бяха на маневри. И когато оръдията започнаха да бълват огън, артилеристите знаеха много добре разстоянията до околните височини и прицелите им бяха смъртоносни.“

Равносметката е следната: При Одрин са пленени 66 хил. войници и 2000 офицери, 14 генерали, 16 знамена и 600 оръдия. Българските загуби през тези епични дни са 1296 убити войници и офицери и 6655 ранени.

Българското оръжие тържествува при Одрин, но какво се случва с героя на нашия разказ?

Майор Неделчев участва в последвалите войни за национално обединение. Произведен е в чин полковник през 1916 година. Брат му Георги загива на фронта през 1917 година, другият му брат Борис също е офицер и е на фронта. Едва седемнадесетгодишен синът му Андрей се записва в курс във Военното училище, проведен направо в районите зад бойната линия и също воюва.

След войната Андрей се записва студент, но се разболява от туберкулоза и умира през 1921 година. Две години по-късно умира и другият брат на полковника – Борис Неделчев. Самият Дянко Неделчев, от 1920 година уволнен от армията, е назначен за окръжен управител на София. Загива при атентата в църквата „Свети Крал“ ( „Света Неделя“) на 16 април 1925 година. Така свършва животът на скромния българин, любезният секретар в генералното консулство в Одрин, благодарение на когото не бяха жертвани хиляди български синове.

Календар Българска история 2018

Хареса ли ви статията?

Български майор шпионира в продължение на четири години Одринската крепост
4.9 от общо 56 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!
СПОДЕЛИ
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 39 години, по образование и професия икономист. Любител на българската история с фокус върху "арнаутските преселения", брациговските майстори-строители, Априлското въстание и войните за национално обединение в периода 1912-1918 година.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР