Женските дружества през Възраждането ни главно функционират като организации, които да подпомогнат девическото образование и женското просвещение. Чрез тях жените имат възможност да имат управленска отговорност, да заемат по-активно роля в икономическия и културния живот на българите. Цялостно тази интересна и днес тема е поставена и осмислена от изследователките – Вирджиния Паскалева „Българката през Възраждането“ (1984) и Маргарита Чолакова...
Началото на ХХ век е време на бурна модернизация на България. Внасят се все повече модерни промишлени стоки – технологични, фармацевтични, облекло и парфюмерия, спорт… всичко, от което има нужда съвременният човек. Появява се и все по-разнообразна българска промишленост, която се стреми да достигне качеството на вносните конкуренти, но и ги превъзхожда по ценова изгодност.
Тъй като рекламите на българска...
Ако искаш да гледаш още подобни видеа, подкрепи ни в Patreon 👉 https://www.patreon.com/bulgarianhistoryБългарската армия е един от най-светлите и почитани символи на нашата нация. В бран и мир, тя остава стражът, който защитава целостта и суверенитета на българския народ и неговата държава. Кръвта на поколения смелчаци обагря бойните полета на Балканите, плащайки цената за свободата, която имаме днес. През...
Проектът "Изгубената София", дело на фотографа Димитър Стефанов, събира невероятни колажи, които представляват съвременни снимки на София и стари фотографии от столицата, съчетани в едно.
"Виждал съм подобни компилации от фотографии, направени за Берлин, снимки по време на втората световна война, съчетани с такива от днешни дни, както и за Париж. Чудех се, защо все още няма направено нещо такова за...
Добруджанското деспотство достига апогеят на своето историческо съществуване именно под властта на легендарния владетел Добротица. Каква е съдбата на деспота и на неговите владения - разберете в следващите редове.
От времето на Карл V Хабсбургската империя започва да прилага политика на използване на църквата като средство за омаломощаване на своите външни врагове и разширяване на политическото си влияние. След Тридентския събор (1545-1563) Римската църква решава да започне разпространение на католицизма сред християнските народи в Османската империя, което е от голяма полза на Хабсбургите за по-бързото реализиране на политиката...
Конституционната тема е дело на двамата големи на последната четвърт на ХІХ век в България – Константин Стоилов и Стефан Стамболов.
Дервент (днешен Авас) е едно от най-старите и големи села в Беломорска Тракия. Разположено е на средата на пътя между Дедеагач (днешен Александруполис) и родното място на Капитан Петко войвода – Доганхисар (днешен Есими).
Дервентци сравнително леко преживяват разорението на тракийските българи от 1913 година. Загиват едва 20 души. Повечето се спасяват като отпътуват с влак за България, а останалите...
Без съмнение храненето е естествена необходимост за всеки човек. В повечето случаи обаче то остава пренебрегнато като източник на информация за бита и културата на дадена общност. В следващите редове ще се опитаме да пресъздадем трапезата на средновековния българин на базата на сведенията от историческите извори. Тя се различава значително от тази в нашето съвремие, тъй като много от...
Историята на траките е част от миналото на България. В по-голяма част от нея те са разделени на различни племена и родове. Въпреки това в периода V-I век пр.н.е. е съществувала тракийска държава, създадена от племето одриси. Одриското царство оставя на българската археология културно наследство, включващо града Севтополис, златната маска на Терес, бронзовата глава от Севт III, Панагюрското златно...
Войводата Радич е един от многото български първенци от годините след османското завоевание на Балканите, който често бива подминаван в изследванията на периода. Единственото сигурно сведение за него е това, че през април 1454 г. по време на похода си срещу сръбския деспот Георги Бранкович, османският султан Мехмед II Завоевателя организира капан на Радич в София и го пленява....
С времето от словосъчетанието отпаднали зетьовете и така се родила своеобразната дума „шуробаджанащина“. Тя остава част от българския език и от българското възприятие за света и до ден днешен.