Малко са думите в българския език, които имат толкова негативен смисъл, колкото думата „шуробаджанащина“. Употребявайки я ежедневно, ние със сигурност не се замисляме как всъщност е възникнала тя. Този непреводим на чужд език термин възниква по съвсем конкретен повод и причина. Негов автор е Захари Стоянов – поборник за българската свобода, летописец на българските въстания, съдебен следовател и по-късно публицист и политик в бурните години на Следосвобожденска България.
Захари Стоянов се установява в Източна Румелия през 1883 г., която е зле организирано и летаргично държавно образувание в рамките на Османската империя. Генерал-губернатор на областта е Алеко Богориди (Алеко паша), правнук на Софроний Врачански и висш османски сановник, а след него на власт идва Гаврил Кръстевич, виден юрист на Османската империя и един от дейците на българското национално движение.
Високи длъжности в администрацията и милицията на Източна Румелия заемат чужденци, но всъщност областта се управлява от семейства, свързани помежду си с приятелски и роднински връзки. Някои от тях са богати наследници, други – съзаклятници от Априлското въстание и заслужили народни дейци, трети – издигнали се с упорит труд, които са успели да се оженят за момичета от „висшето общество“.
![](https://bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2018/04/Отвеждане-на-сваления-генерал-губернатор-на-Източна-Румелия-Гаврил-Кръстевич-в-село-Голямо-Конаре-днес-град-Съединение..png)
Тези свързани семейства вземат важните решения, издават влиятелните вестници, като по този начин се грижат за частните си интереси. Вследствие на недоброто ниво на събираемост на данъците и тежките последствия от Априлското въстание и от Руско-турската война, бюджетът на провинция Източна Румелия е в хроничен дефицит. Финансирането на дефицитите се извършва чрез заеми от Отоман Банк и от Българската народна банка. Но всички опити на управляващите да повишат данъчните приходи, завършват с неуспех.
В израз на възмущението си и с неприкрита ирония Захари Стоянов описва недъзите на обществената система в областта, наричайки я „чифлик“, а управляващите критикува, че „освен моабет и за писанието на антрефилета за своите вестници нищо не правят“. Положението в Румелия той описва така:
Посред и наоколо: гладория, кадастър, фаиз, лирата сто гроша, килото жито – 30-35, бирникът наежен като бюлюкбашия през рамазана, чифликчията чиновник и чорбаджия превзел мерата до селския боклук, съдникът и началникът казват „Нямаш право“, с една реч, сиромашта си дъвче душата между зъбите.
Своебразен връх на критиката на Захари Стоянов към управлението е фейлетонът му „Зетьо-Шурьо-Баджанакизъм“, излязъл в брой седми на вестник „Борба“, на 9 юли 1885 г. Осмяни са както общественици като Иван Евстр. Гешов, Михаил Маджаров, С. С. Бобчев, така и заслужили народни дейци като Константин Величков – един от членовете на Пазарджишкия революционен комитет през Априлското въстание.
Редовете на фейлетона с унищожителен сарказъм описват атмосферата на заседанията на Частния съвет (правителството) и Постоянния комитет (орган, задължен да контролира правителството). Какъв е контролът след като всички са свързани и се познават?
Захари Стоянов негодува срещу похватите на управление и в последния абзац от своя фейлетон пише следното:
И така, да живей зетьо-шурьо-баджанакизмът. Той ще да принесе спасителни плодове на страната.
С времето от словосъчетанието отпаднали зетьовете и така се родила своеобразната дума „шуробаджанащина“. Тя остава част от българския език и от българското възприятие за света и до ден днешен.