Историята на траките е част от миналото на България. В по-голяма част от нея те са разделени на различни племена и родове. Въпреки това в периода V-I век пр.н.е. е съществувала тракийска държава, създадена от племето одриси. Одриското царство оставя на българската археология културно наследство, включващо града Севтополис, златната маска на Терес, бронзовата глава от Севт III, Панагюрското златно съкровище и много други артефакти. В настоящата статия ще се спрем по-подробно на монетите на одрисите.
Одриското царство е най-значителното държавно обединение на траките, което възниква през V в.пр.н.е. То просъществува до 46 година, когато е завладяно от Римската империя. Старогръцкият историк Тукидид твърди, че през V в. пр.н.е. Одриското царство е най-богатата държава на Балканския полуостров. Той разказва също, че през 429 г. пр.н.е. одриският цар Ситалк провежда военна операция с огромна армия – 150 хил. души, в която освен подвластните му тракийци участват и доброволно присъединили се съюзници.
За основател на Одриското царство Тукидид посочва Терес, който разширява границите на държавата на юг към Егейско море и на север към Дунав. На север той поддържа приятелски отношения със скитите. От негово време засега не са известни монети. Терес имал трима сина, но само на двама знаем имената – Спарадок и Ситалк.
Спарадок (445 – 435 г.пр.н.е.) сече сребърни тетрадрахми, драхми и диоболи. От негово време са известни три вида монети – тетрадрахма с конник, държащ две копия, на лицевата страна и орел, разкъсващ змия, на опакото, драхма с изобразени кон, орел и змия и диобол отново с кон, орел и змия.
От следващия владетел Ситалк (435 – 424 г.пр.н.е.) досега не са открити монети. Разширението на държавата в западна посока е негово дело. Подчинил племената на лееите и грааите. Завоювал териториите на север от Хемус (Стара планина), чак до устието на река Дунав. Според Тукидид, владенията на одрисите започват от Абдера при устието на река Места и се разпростират чак до устието на река Дунав. В пределите на Одриското царство влизат и земите на други тракийски племена, които са покорени от Ситалк и му плащат данък.
Разцветът на Одриската държава продължава и при Севт I (424 – 410 г.пр.н.е.) – синът на Спарадок. По време на неговото управление годишният доход от данъци и подаръци на Одриската държава възлиза на 1000 таланта. През периода 424 – 421 г. пр.н.е. става забележително увеличаване на данъците от гръцките градове по североизточното Егейско крайбрежие. Известно е, че той събира войска от наемници гети и започва военна кампания срещу атиняните на югоизток, в района на Тракийския Херсонес (Галиполи). Севт завладява град Кардия. От негово време са известни дидрахми, на които са изобразени конник в галоп, облечен в хитон и хламида. Дидрахмите на Севт са с тегло 8 грама, а драхмите тежат 4 грама. Монетите на Спарадок и Севт са сечени по атическата система.
След Севт на престола застава Медок (Амадок I). Той воюва с друг тракийски цар – Севт II, за надмощие над Тракия. Медок сече сребърни диоболи.
След Амадок на трона се възкачва синът му Хебризелм. С неговото име се срещат бронзови монети, сечени в Кипсела. На тях са изобразени лъвска глава и съд за мерене на жито.
Чувствителна промяна във вътрешната и външната политика на Одриското царство настъпва с възцаряването на Котис I (384 – 359 г.пр.н.е.). По време на неговото царуване Одриското царство постига своеобразен връх в политическия си живот. Котис е известен като силен, суров и енергичен владетел. Проявява се като далновиден държавник и дипломат. Царят влиза в историята като съюзник на Атина, дори получава почетно гражданство в знак на приятелство. За да увеличи мощта на държавата привлича на служба при себе си видния атински военачалник – Ификрат. От Котис са известни сребърни диоболи. На аверса им е изобразен Зевс, а на реверса – съд за мерене на жито. Котис сече и бронзови монети.
След смъртта на Котис Одриското царство се разделя на три части. Начело на тези три държави стоят Берисад, Амадок II и Керсоблепт. Настъпва период на децентрализация, на обособяване на нови или на странични държавни организации. Трите царства скоро са покорени от Филип II.
Амадок II е син на Амадок I. Монетите и на двамата си приличат по това, че имат на реверса си един и същи знак – двуостра секира, която била символ на династията им. От Амадок II са известни три типа бронзови монети, на които са изобразени двуостра брадва и кон или грозд. Върху монетите има надпис – АМАТОКО.
От Керсоблепт (359 – 341 г.пр.н.е.), най-големият син на Котис I, са известни само един тип бронзови монети, на които има изобразени женска глава, съд за мерене на жито, житен клас и надпис КЕР.
Разделена на три части, държавата на одрисите не може да се справи с македонското нашествие и е подчинена от Филип Македонски през 342 – 341 пр.н.е. След смъртта на Филип II, неговият наследник Александър Велики утвърждава хегемонията на Древна Македония в Тракия. Траките не могат да се примирят с македонското владичество. При наследника на Александър – Лизимах – одриските владетели отхвърлят македонската хегемония. Още при Александър Велики започват да избухват въстания, а тракийският цар Севт III се противопоставя на Лизимах през 322 г. пр.н.е. с 20 000 пехотинци и 8 000 конници.
Най-известният владетел от края на IV в. пр.н.е. е Севт III. Разкопана е неговата столица Севтополис и е открита гробницата му в могилата Голяма косматка. Севт III сече бронзови монети. Той препечатва македонски монети със свой печат и ги пуска в обращение. В античния град Севтополис са намерени седем типа бронзови монети на Севт III. На тях се виждат глава на Зевс, глава на Севт, конници и надписи – ΣΕΥΘΟΥ.
През III в. пр.н.е. от север нахлули келтите, които завладяли част от тракийските земи и атакували Мала Азия, където били разбити при Пергам. В 279 г. пр.н.е. те основават келтско царство със столица Тиле (днешното село Тулово). Вероятно последният му владетел е Кавар. Той сече собствени сребърни монети с отличителния знак на град Кабиле. През 213 пр.н.е., както свидетелства Полибий, траките унищожават съществувалата само 66 години келтска държава на Балканите.
След като така покоряват нахлулите келти, одриските владетели отново въздигнали държавата си. От периода II-I в. пр.н.е. са известни имената на царете Садала I, Раскупор III, Реметалк I и др. Монетите на Реметалк I и неговите племенници Реметелк II и Реметалк III нямат оригиналността на изображенията от предишните периоди. Те отразяват зависимостта на Одриското царство от настъпващата Римска империя.
В тази обстановка към сpедата на II в.пр.н.е. се намесват покорилите вече Македония през 148 г. пр.н.е. римляни. Те успешно прилагат добре изпитания си политически принцип „Разделяй и владей!“. Разпокъсаната Тракия изпада в зависимост от тях и след 200 години съпротива и лавиране в средата на I в. сл. Хр., след смъртта на Реметалк III, който не оставя наследник, от Одриското царство в 45-46 година е образуваната римската провинция Тракия.
Одриското царство е най-забележителното тракийско обединение, съществувало по нашите земи. Одрисите са ни оставили забележителни съкровища, гробници и артефакти. Много красиви и изящни са и техните монети, които доближават по качество най-красивите гръцки монети от тази епоха. Ако внимателно се вгледаме в монетите на одрисите, ще научим много за тяхната история, култура и бит.
Автор: Боян Чипанов