За романа „Под игото“ сякаш е казано всичко. Съществуват обаче любопитни и малко известни факти около написването и отпечатването на най-четената и превеждана българска книга.Замисълът на „Под игото“ датира от 1887 година. Емигрант в Одеса (където прекарва около една година), Иван Вазов започва работа над романа. С известни прекъсвания тя продължава до началото на 1889 година. Желанието му е...
След 1791 година село Брацигово се събужда за нов живот с идването на преселниците от Костурско. „Арнаутите“ са сръчни и предприемчиви хора, умели майстори, носещи опита на поколения занаятчии.
За живота на българите през Възраждането, а и след Освобождението, могат да се намерят достатъчен брой данни, които да ни помогнат да си представим всекидневния им живот. Ситуацията през XV – XVII век е коренно различна, като до днес са достигнали оскъден брой източници, предимно на чужди дипломати или пътешественици, които обаче разкриват целия нашенски колорит по един неподражаем...
Краят на Първата световна война и подписването на Ньойския договор сякаш окончателно разбиват мечтата за българското национално обединение. Враждебно настроените съседи следят за спазване на статуквото, а военните и икономическите клаузи на договора оставят държавата изключително уязвима. В международните отношения обаче нищо не е вечно и българската държава постепенно успява да се изправи на крака и да ревизира една...
Историята за този невероятен случай достига до нас благодарение на революционера Милан Матов, който дава подробен разказ в своите спомени.
Действието се развива по време на Междусъюзническата война, когато Милан Матов (брат на един от идеолозите на ВМОРО Христо Матов) е част от Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение като войвода на чета. На 15 юни групата на Матов получава...
Младотурската революция, известна още като Хуриета, по своята същност е държавен преврат, състоял се по време на управлението на султан Абдул Хамид II.
След Първата световна война българският народ преживява тежко краха на националния идеал. Ньойският договор не просто разкъсва българското етническо землище, той унижава неимоверно българската гордост. Армията и полицията са сведени до общо 33 хил. души. На представители на Антантата България трябва да предаде 1 200 000 пушки, 5000 картечници, 300 млн. патрона и 6 млн. снаряда. Буквалното изпълнение на тази клауза...
Санстефанският мирен договор, подписан на 19 февруари 1878 година, слага край на последната, дълго чакана, Руско-турска освободителна война.
През втората половина на 80-те, след извършен анализ, български военни решават, че специфичният планински релеф на Балканите изисква специален лек „планински“ танк – много подвижен, с голяма огнева мощ и трудно забележим от радиолокаторите.
Този проект е възложен на Военния научно-технически институт в София, за да разработи лек плаващ танк.Като потенциален боен опонент е разглеждан югославският М-84 – на средна...
Модерната понастоящем тема за феминизма и правата на жените далеч не е нещо ново и е занимавала българското общество още преди Освобождението. Дори и малкото защитници на женските искания за достъпно образование, като Петко Р. Славейков, изтъкват на преден план по-скоро рационални причини за него като подпомагане възпитанието на децата. Единствен Любен Каравелов посочва като причина нуждата от еманципация...
Според речника на българския език дефиницията на думата „телевизия“ е „система за предаване и приемане на образи от разстояние чрез електрически сигнали“. Това, обаче, далеч не обобщава цялостното значение на тази дума, защото телевизията се е превърнала в един от символите за напредъка на нашата цивилизация – само за половин век този начин на разпространяване на информация претърпява сериозни...