Настоящият текст е дело на Теодор Борисов – възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“, доктор по история от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и асистент в Института за исторически изследвания към Българска академия на науките.
В навечерието на новата година сдружение „Българска история“ публикува луксозно фототипно издание на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски. Мотивите за това начинание са два – значимостта,...
Гибелно е да се отрича войната заради нейните ужаси: такова състояние на духовете е още по-голяма награда за враговете и опасна за бъдещето на народа. Моралното падение е по-страшно и от най-големите ужаси на войната. Такъв извод прави българският генерал Никола Жеков в своята критика на известния роман на Ерих Мария Ремарк „На Западния фронт нищо ново“.Критическите бележки на ген....
Когато през 1759 година Волтер публикува новелата си „Кандид или оптимизмът”, векът на Просвещението е в своя разцвет. В две последователни глави Волтер говори за „българите“, те са негови персонажи, нарича ги страшни и силни. Те водят битки с аварите и тормозят главния герой Кандид.
В сюжета българите слагат окови на краката на Кандид и го отвеждат в полка. Карат...
„Битките, които промениха света“ е новата авторска рубрика на гл. ас. д-р Константин Голев от Института за исторически изследвания при БАН. В нейното първо издание той и неговия гост гл. ас. д-р Делян Русев от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ обсъждат Битката при Анкара от 1402 г., в която войските на монголския завоевател Тимур нанасят съкрушително...
Настоящият текст е част от задълбоченото ни изследване върху Карвунското (Добруджанското) княжество. Първата и втората част на материала може да прочетете тук и тук.
Със смъртта на незабравимия Добротица, както добруджанският деспот е наречен в генуезки хроники, златната ера на неговите владения достига до своя край. На престола застава неговият син, наричан в генуезкото официално деловодителство като Иванко. Всъщност, колкото...
Гост в подкаста на „Българска история“ е проф. Петър Стоянович. Темата е противоречивата личност на цар Фердинанд.По време на управлението му българското общество извървява дългия път на преследване на мечтата за национално обединение, довел до небивал възход на държавата и завършил с две национални катастрофи. Това е и причината личността му и до днес е орисана да разделя обществото.Следващите минути...
Ако искаш да гледаш още подобни видеа, подкрепи ни в Patreon 👉 https://www.patreon.com/bulgarianhistoryПрез лятото на 1913 г., България преживява своята Първа национална катастрофа. Зле преценените възможности на страната я вкарват в пагубната Междусъюзническа война. Съседите започват политика на асимилация и репресии срещу българското население, като най-тежка е съдбата на българите в Източна Тракия, които са избити или изселени от османските власти....
През втората половина на 80-те, след извършен анализ, български военни решават, че специфичният планински релеф на Балканите изисква специален лек „планински“ танк – много подвижен, с голяма огнева мощ и трудно забележим от радиолокаторите.
Този проект е възложен на Военния научно-технически институт в София, за да разработи лек плаващ танк.Като потенциален боен опонент е разглеждан югославският М-84 – на средна...
„Сказание на пророк Исая как бе възнесен от ангел до седмото небе“ или Български апокрифен летопис (БАЛ) е българско средновековно литературно произведение, чийто първоизточник може да бъде проследен до втората половина на XI в. Жанрово може да го отнесем към историко-апокалиптичната книжнина, но произведението има и някои отлики, видни най-вече в неговата текстова структура. Докато увода има доста сходства...
Ако искаш да гледаш още подобни видеа, подкрепи ни в Patreon 👉 https://www.patreon.com/bulgarianhistoryКато съдим по достигналите до нас известия за делата на Крум ние можем да възстановим образа на една разсъдлива, уважавана и справедлива личност, за което свидетелства и обстоятелството, че на него се подчиняват не само българи, но и авари, славяни, а също така немалък брой ромеи. Канът остава в...
Тракийският въпрос, явяващ се съставна част от българския национален проблем, не е особено познат на широката общественост, а обяснението му е изключително сложно и трудно. В различните времеви периоди отделните части на областта Тракия носсят различни названия. След Междусъюзническата война източните ѝ части, които преминават в османски ръце, продължават да бъдат известни като Одринска Тракия, а западните ѝ, които...
Гост в поредното издание на подкаст „Българска история“ е проф. д-р Александър Николов - преподавател по Средновековна история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и съавтор на най-новото ни издание „Какво не знаем за Българското средновековие“. С него водещият Марио Мишев коментира темата за Стара Велика България, поставяйки акцент върху някои наложили се през годините митове, свързани с нея.Приятно гледане!