На 27 ноември 1919 година е подписане един от най-тежките договори в историята на България. Как се стига до подписването на Ньойския договор и какви са неговите последици, ще разберете в настоящия материал.
След получаване на вестта за готвеното въстание в българските земи, българската емиграция в Румъния не останала безучастна. Започнало събирането на средства за въоръжаването на няколко чети, които да преминат в България в помощ на въстаниците. От самото начало Ботев взима активно участие в набирането на доброволци и събирането на пари за въоръжаването им.
На 20 април 1876 година, когато въстанието...
Обирът на орханийската хазна в прохода Арабаконак е печално известен случай от българската история. В настоящия материал изследване преките последници от революционната акция.
Гордиевият възел на борбата на България, Сърбия и Гърция в Македония е факт от края на XIX век. Борбата се ожесточава след кървавото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.
Четите на андартите (дейците на гръцката въоръжена пропаганда) кръстосват Македония, а девизът на един от водачите им – Павлос Мелас, е знаков за целите им: „Българин да не остане!“. На...
След героичната битка при Стара Загора, разиграла се от една страна между българските опълченци и войниците на ген. Гурко, и от друга с десетократно превъзхождащия ги противник, освободителните войски се оттеглят към връх Свети Никола в прохода Шипка.
Великденската акция е кулминационният момент в борбата на българите за църковна независимост. На 3 април 1860 година по време на тържествената великденска служба в храма „Св. Стефан“ в квартал Фенер, в Цариград, митрополит Иларион Макариополски извършва този смел акт на неподчинение към Цариградката патриаршия, поставяйки българските национални интереси над тези на църквата. Цитатът от произведението „Българският Великден или страстите...
Окончателен удар върху „българската следа“ нанася самият папа Йоан Павел II, който по време на посещението си в България през 2002 година категорично заявява, че не вярва в участие на българите в атентата.
В средата на 1942 година Централният комитет на Българската работническа партия (комунисти) е разгромен вследствие на процесите срещу подводничарите и парашутистите. Централната военна комисия взема решение за създаване на бойна група, която да ликвидира противници на партията.