Организацията на Левски имала остра нужда от пари за оръжие. Димитър Общи предложил да оберат турската поща в Арабаконак. Планът му бил  следният:

По знак, даден от него, Общи с чета от десетина юнаци щял да причака конвоя в теснините на Арабаконашкия проход и да ограби хазната. За заблуда на властите хората му трябвало да бъдат облечени в униформи на турски войници от Видинския гарнизон. По обичая си Общи се захванал да организира акцията с енергия, но без дискретност.

На преките участници е обещана награда от по 1000 гроша (10 лири). През нощта на 10 срещу 11 септември 1872 г. Димитър Общи събрал членовете на Орханийския революционен комитет, за да се насрочи дата за обира. Събранието било разочарование за него. Първо, оказало се, че в хазната има само малко над 1000 лири. Второ, орханийци искали да знаят мнението на Централния комитет и на самия Левски за акцията.

Още на сутринта дошъл куриер от Ловеч. Васил Левски бил против обира. Според него такава авантюра била безсмислена, ако в хазната има по-малко от 10 000 лири. Апостола заповядал четата, която трябвало да извърши обира, да се разпусне.

Честолюбивият Димитър Общи си помислил, че това ще накърни авторитета му пред тетевенци и решил на своя глава да извърши обира. Революционните комитети в Тетевен, Етрополе и Орхание му оказали пълно съдействие. Приготвени били коне, които да пренесат парите и лъжесвидетели –­ членове на революционните комитети, които да заблудят турските власти със сведения за някакви скитащи из гората войници, грабещи наред.

На 19 септември четата, определена за нападението, се събрала в махалата Черни Вит, Тетевенско. В нея влизали 17 души, между тях и един турчин. Те получили турските униформи и се отправили към мястото на засадата в Арабаконашкия проход. До местността Бели камък ги отвежда овчарят Ильо Керемидата. Там ги чакали куриерите на орханийския комитет Велчо Шунтов и Божко Генчев.

На 22 септември 1872 г. хазната тръгнала за София. Парите се превозвали с биволска кола. Охраната се състояла от няколко конни заптиета. Велчо Шунтов настигнал уж случайно конвоя и го изпреварил, за да занесе на Общи вестта, че решителният миг наближавал.

По заповед на Димитър Общи трима четници трябвало да се мерят в първия стражар, трима във втория, а останалите в задните. Когато конвоят наближил местността Пантата, го посрещнал дружен залп. Охраната не направила никакъв опит за съпротива и препуснала назад към Орхание.

Хазната била пленена, без да се пролее капка кръв.

Димитър Общи

Парите били натоварени на конете и четата се отправила към кошарата на Цоло Тополски, където било предвидено да се разделят парите. Те се оказали 125 000 гроша (1250 турски лири). Водачът на четниците Тодор Бръмбара получил награда от 1000 гроша, а останалите по 500. Участниците в обира се преоблекли в собствените си дрехи и се пръснали по домовете си.

От парите 36 000 гроша били заровени в двора на ханджията Цвятко Вълчев от Правец; две торби с по 1000 гроша били зарити близо до мястото на засадата, а останалите пренесени и скрити в Тетевен.

В това време избягалите заптиета занесли вестта за грабежа в Орхание. На 27 септември в Орхание пристигнал софийският окръжен управител Мазхар паша, за да разследва станалото. На мястото на обира била открита една подофицерска нашивка. Тя била от униформата на Димитър Общи и потвърдила версията, че обирът на хазната бил извършен от турски войници. Турските власти не попаднали на никакви други следи и на 1 октомври пашата се върнал в София.

Разкритието на обира на хазната започнало заради една жена. Не било съвсем сигурно коя е тя. Сигурно е, че самото предателство е извършено от братята Мино и Стамен Ташеви, които малко преди обира срещат Божко Генчев и Велчо Шунтов в гората. Братята съобразяват, че двамата са били участници в конспирацията и отначало почнали да ги изнудват. Искали им 20 000 гроша от заграбеното, за да си мълчат. Шунтов ги заплашил със смърт, ако проговорят. Изглежда, че отначало това имало ефект, но един октомврийски ден станал семеен скандал в дома на Стамен. Минали заптиета и тя ги упрекнала, че вместо да хванат хайдуците, знаят само да събират ангария. Прибавила, че мъжът й бил принуден да води хайдуците.

Вестта, че Стамен Ташев знае нещо за обира, стигнала до каймакамина и той го разпитал. Гаврил Брънчев съобщава, че той (Стамен) не знаел какво да каже друго… освен това, че Велчо Шунтов всичко знае. На 19 октомври Генчев и Шунтов били арестувани. Разпитите им били придружени с мъчения и двамата скоро разказали всичко, което им било известно.

Известен веднага за разкритията, Димитър Общи отново съставил авантюристичен план, ­предвиждащ да се нападне орханийския конак и да се освободят заговорниците, а двамата братя предатели да се съсекат посред бял ден на улицата.

Общи се надявал да събере стотина души за нападението, но тетевенският комитет се противопоставил заради силния гарнизон в Орхание.

На 20 октомври 1872 г. Мазхар паша дошъл лично да ръководи следствието. Арестувани били някои от четниците, извършили грабежа, и били намерени почти всички пари – около 115 000 гроша (1150 лири). От останалите 10 000 гроша само 3500 били използвани наистина от революционната организация.

Водачът на четата Тодор Бръмбара издал Димитър Общи. Той побягнал от Тетевен, преоблечен в женски дрехи, за да се опита да премине в Румъния, но по пътя за Плевен бил арестуван в един хан.

След задържането си, Общи направил пълни самопризнания за обира, ВРО и за нейния създател Васил Левски. Не пропуснал да спомене, че той самият той играел важна роля в революционната организация. Не спестил на османските власти и всичко, което му било известно за Българския революционен централен комитет и за неговите ръководители. Поискал дори да го отведат в Цариград, за да говори със султана.

Изброява двадесет и две селища с действащи комитети или единични съмишленици и позволява на османските разследващи органи да разучат в подробности методите на работа и съобщителните мрежи на БРЦК и ВРО.

На 16 ноември 1873 г. Найден Геров изпраща писмо до Йорданка Филаретова и пита за подробности по масовите арести. Филаретова разменя писма чрез австрийската поща в София. Тя съобщава, че Димитър Общи е докаран на верига с 38 души и една жена, с белезници на ръце. Заловените влезли в София на 29 октомври „с тъпани, зурни, таламбази, пукания пушки, придружени с грамадна турска тълпа”.

Животът на Левски от обира на пощата до залавянето му бил неговият път към Голгота. Портретът му бил изложен на всички публични места, пашата обещавал 20 000 гроша за главата му. Гдето се яви, близки го предупреждавали веднага да напусне селището. Той вижда разколебаване и настоява: „Запрените – запрени, а другите трябва да помнят, че клетва са давали.” Левски бил дал на хората от комитетите знак, по който се разпознавали: А.Т.С.К., което значи „Аз и Ти Сме от един Комитет“.

По-нататък историята е печално известна – Левски е заловен в Къкринското ханче.

Христо Коваче

По сведения на Йорданка Филаретова, която взима дейно участие в революционната дейност и е доверено лице на Апостола, Левски е докаран в София в „шеркет арабаса” – кола за престъпници – във вериги, под силна охрана, заобиколен с щикове и голи саби. Той бил затворен в казармата, където е направен първият разпит. Това станало на 5 януари 1873 г.

Тодор Икономов пише на Киряк Цанков, как един ханджия, заловен във връзка с нападението в Арабаконак, бил разследван и изтезаван пред очите на жена си. Като гледала мъките му, тя непрекъснато го увещавала да изкаже каквото знае. Възползвайки се от една свободна минута, ханджията грабнал пушката и застрелял жена си. Той се побоял, че тя ще изкаже нещо и ще изложи на смърт хора на делото.

Все във връзка с обира на пощата бил заловен и секретарят на Софийския революционен комитет Христо Ковачев. Той преподавал турски език, а учел децата да пеят „Вятър ечи, Балкан стене.”

Ковачев обядвал, когато заптиетата отишли да го арестуват в дома му на Кору чешме, сегашния северозападен ъгъл на Съдебната палата. По обичая, заптиетата останали навън да го почакат да се нахрани. В това време близките му изгорили комитетския архив.

Откъм Тетевенско докарали около 60 души, от които 14 признали, че са участвали в нападението на пощата в Арабаконак. Заподозрените селяни от околните села били обезглавени. Турците предали главите им да се погребат в християнските гробища. Опелото извършил поп Тошо, който толкова се разстроил от гледката, че скоро след това се споминал.

Малцина от арестуваните видели домашни и близки. Съдебната комисия била безпощадна. Тя искала да всее страх всред населението. Изпратени били на заточение в Диарбекир значителен брой граждани и селяни: Христо Ковачев, Тоне Ив. Крайчов, Стоян Пенков, Стоян Младенов Мечката, чорбаджи Гато Стоянов, Иван Рашков, Илчо Касъмски, поп Стоил Драганов, Никола Стоянов.

Георги Стойков, от с. Голям Извор на път към заточението пише на родителите си: „С всякакъв труд да се потрудите за тях (децата), да не ги оставяте без книжна наука и без занаят!”

По-възрастните и по-изтощените не могли да издържат тежките тъмнични условия, разболяли се, а някои починали.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Обирът в Арабаконак – успешната акция с фатални последици
4.7 от общо 47 глас(а)
Ася Сократова
Ася Сократова е родена на 8 февруари 1979 г. в Стрелча. Завършва български и френски език в Пловдивския университет „Паисиий Хилендарски”. Говори френски, нидерландски и немски език. През 2009 г. издава първия си роман „Сезони”. През 2013 г. издателство Сиела издава романа й „На другия бряг”. Още нейни текстове може да откриете в уеб сайта www.mecumporto.org

Отговор