Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Гордиевият възел на борбата на България, Сърбия и Гърция в Македония е факт от края на XIX век. Борбата се ожесточава след кървавото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.

Четите на андартите (дейците на гръцката въоръжена пропаганда) кръстосват Македония, а девизът на един от водачите им – Павлос Мелас, е знаков за целите им: „Българин да не остане!“. На 25 март 1905 година андартска чета избива 62 мирни жители на село Загоричане, Костурско.

В същото време гръцката общност в България се радва на пълни граждански права, гърците имат училища и църкви, представители в местната власт.

Загоричанското клане изостря чувствителността на българите към поданиците на Княжество България с гръцки произход. През април 1905 започват масови протести във Варна, Пловдив, София и в други градове и българите искат от правителството да вземе мерки и да разследва дали гърците в Княжеството подпомагат андартските чети.

В същото време българският княз Фердинанд демонстрира близост с гърците, а на 10 април се черкува в гръцката църква в Неапол, Италия. В допълнение става известно, че той е дарил значителна парична сума на гръцката църква.

Българското общество остава огорчено от постъпката на своя княз, а правителството не предприема нищо особено. Единствената мярка е да се забрани разпространението на гръцки вестници. Аналогични са чувствата към гърците в Румъния, където правителството взема мерки срещу тях.

Днес, за първи път от две десетилетия, изданието излиза на литературния пазар, с което забравената история на тази достойна българка получава шанса да бъде разказана отново.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Едва в началото на 1906 година българите разбират, че андартските акции са финансирани и посредством събрани средства от продажба на лотарийни билети на гръцката държавна лотария в помощ на гръцкия флот в Княжество България, като продажбата се организира от гръцките дипломати. Естествено, продажбата на тези лотарийни билети не е регистрирана и регулирана от българското финансово министерство и на практика е незаконна.

Разбира се, с парите не се финансира никакъв истински или въображаем гръцки флот, всичко отива за „сухопътния флот“, както гърците наричат андартите в Македония.

Ламброс Коромилас

Скандалът става още по-голям и остава в историята като „Аферата Вардараси“, когато българското правителство разкрива схема за набиране на доброволци и въoръжаването им, както и изпращането им като андарти в Македония.

Дейността е организирана още през 1904 година от гръцките дипломати в Пловдив и Бургас – Коромилас и Драгумис. И двамата са сред идеолозите на гръцката въоръжена борба срещу ВМОРО и българщината. Всичко това се случва под носа на българските власти. Обстановката става взrивоопасна.

Причина за сблъсъка става назначението на нов гръцки митрополит на Варна, тъй като владиката е починал, от патриаршията във Фенер изпращат нов владика на име Неофит. На 3 юни варненското гражданство се събира на пристанището и не допуска новият гръцки митрополит да слезе на брега. По пътя дотам множеството минава покрай гръцкото консулство и шумно протестира срещу гръцките кланета в Македония.

От консулството отговарят с псувни и закани. В отговор манифестиращите хващат камъни и изпотрошават прозорците на дипломатическата сграда. Опитът на Неофит да слезе на брега се повтаря в края на юни 1906 година, в началото на юли се пуска слух, че той ще опита пак. Тълпата отива до пристанището, чака напразно и на връщане „превзема“ гръцката църква „Свети Никола“, построена със средства на българина Парашкев Николов.

На следващия ден е превзета и болницата „Парашкев Николов“. Примерът на варненци е подет и в други градове и в късо време в градовете с гръцко население църквите са иззети от българите. Акцията се ръководи от общограждански комитети под името „Български родолюбец“.

Тълпата е неудържима, в Пловдив са превзети и петте гръцки църкви, а един гръцки лихвар на име Малиадис стреля срещу множеството българи и убива млад мъж –печатар. Другарите на убития го настигат и го линчуват на улицата. Пристигналите на мястото на убийството жандарми са набити, а едва появата на въоръжени войници успокоява духовете.

Българо-гръцките сблъсъци намират своя връх при опожаряването на Анхиало през лятото на 1906 година, като в кървавата междуособица загиват 14 души – 10 гърци и 4 българи. Ненаучила своя урок, само няколко години по-късно България води преговори за сключване на Балканския съюз с правителството на Венизелос, в което участва и старият познайник Коромилас. Резултатите от това политическо решение са видими и днес.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

„Аферата Вардараси“ или как българското общество посрещна гръцките зверства в Македония
4.8 от общо 35 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 42 години, по образование и професия икономист. Дългогодишен изследовател на българската история с фокус върху войните за национално обединение в периода 1912-1918 година. Автор е на три книги.

1 коментар

  1. В Пловдив е било голямо меле, война. За гърците ние сме били почти както башибозука за нас преди 30 години. Но сами са си го докарали с тези зверства.

Отговор