Гордиевият възел на борбата на България, Сърбия и Гърция в Македония е факт от края на XIX век. Борбата се ожесточава след кървавото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.

Четите на андартите (дейците на гръцката въоръжена пропаганда) кръстосват Македония, а девизът на един от водачите им – Павлос Мелас, е знаков за целите им: „Българин да не остане!“. На 25 март 1905 година андартска чета избива 62 мирни жители на село Загоричане, Костурско.

В същото време гръцката общност в България се радва на пълни граждански права, гърците имат училища и църкви, представители в местната власт.

Загоричанското клане изостря чувствителността на българите към поданиците на Княжество България с гръцки произход. През април 1905 започват масови протести във Варна, Пловдив, София и в други градове и българите искат от правителството да вземе мерки и да разследва дали гърците в Княжеството подпомагат андартските чети.

В същото време българският княз Фердинанд демонстрира близост с гърците, а на 10 април се черкува в гръцката църква в Неапол, Италия. В допълнение става известно, че той е дарил значителна парична сума на гръцката църква.

Българското общество остава огорчено от постъпката на своя княз, а правителството не предприема нищо особено. Единствената мярка е да се забрани разпространението на гръцки вестници. Аналогични са чувствата към гърците в Румъния, където правителството взема мерки срещу тях.

Едва в началото на 1906 година българите разбират, че андартските акции са финансирани и посредством събрани средства от продажба на лотарийни билети на гръцката държавна лотария в помощ на гръцкия флот в Княжество България, като продажбата се организира от гръцките дипломати. Естествено, продажбата на тези лотарийни билети не е регистрирана и регулирана от българското финансово министерство и на практика е незаконна.

Разбира се, с парите не се финансира никакъв истински или въображаем гръцки флот, всичко отива за „сухопътния флот“, както гърците наричат андартите в Македония.

Ламброс Коромилас

Скандалът става още по-голям и остава в историята като „Аферата Вардараси“, когато българското правителство разкрива схема за набиране на доброволци и въoръжаването им, както и изпращането им като андарти в Македония.

Дейността е организирана още през 1904 година от гръцките дипломати в Пловдив и Бургас – Коромилас и Драгумис. И двамата са сред идеолозите на гръцката въоръжена борба срещу ВМОРО и българщината. Всичко това се случва под носа на българските власти. Обстановката става взrивоопасна.

Причина за сблъсъка става назначението на нов гръцки митрополит на Варна, тъй като владиката е починал, от патриаршията във Фенер изпращат нов владика на име Неофит. На 3 юни варненското гражданство се събира на пристанището и не допуска новият гръцки митрополит да слезе на брега. По пътя дотам множеството минава покрай гръцкото консулство и шумно протестира срещу гръцките кланета в Македония.

От консулството отговарят с псувни и закани. В отговор манифестиращите хващат камъни и изпотрошават прозорците на дипломатическата сграда. Опитът на Неофит да слезе на брега се повтаря в края на юни 1906 година, в началото на юли се пуска слух, че той ще опита пак. Тълпата отива до пристанището, чака напразно и на връщане „превзема“ гръцката църква „Свети Никола“, построена със средства на българина Парашкев Николов.

На следващия ден е превзета и болницата „Парашкев Николов“. Примерът на варненци е подет и в други градове и в късо време в градовете с гръцко население църквите са иззети от българите. Акцията се ръководи от общограждански комитети под името „Български родолюбец“.

Тълпата е неудържима, в Пловдив са превзети и петте гръцки църкви, а един гръцки лихвар на име Малиадис стреля срещу множеството българи и убива млад мъж –печатар. Другарите на убития го настигат и го линчуват на улицата. Пристигналите на мястото на убийството жандарми са набити, а едва появата на въоръжени войници успокоява духовете.

Българо-гръцките сблъсъци намират своя връх при опожаряването на Анхиало през лятото на 1906 година, като в кървавата междуособица загиват 14 души – 10 гърци и 4 българи. Ненаучила своя урок, само няколко години по-късно България води преговори за сключване на Балканския съюз с правителството на Венизелос, в което участва и старият познайник Коромилас. Резултатите от това политическо решение са видими и днес.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

„Аферата Вардараси“ или как българското общество посрещна гръцките зверства в Македония
4.8 от общо 34 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 39 години, по образование и професия икономист. Любител на българската история с фокус върху "арнаутските преселения", брациговските майстори-строители, Априлското въстание и войните за национално обединение в периода 1912-1918 година.

1 коментар

  1. В Пловдив е било голямо меле, война. За гърците ние сме били почти както башибозука за нас преди 30 години. Но сами са си го докарали с тези зверства.

Отговор