В хода на няколко последователни материала ще изследваме съдбата на „третата България“ – Карвунското (Добруджанското) княжество. Aвторитетните му владетели, могъщият флот, силните крепости и стратегическото разположение заставят балканските владетели да се съобразяват с претенциите му и дори морските доминиони Венеция и Генуа не си позволяват да го пренебрегват.
Окончателен удар върху „българската следа“ нанася самият папа Йоан Павел II, който по време на посещението си в България през 2002 година категорично заявява, че не вярва в участие на българите в атентата.
Целта на този материал е да хвърли една по-различна светлина върху българската дипломация и да покаже, че не винаги българите печелят войните на бойното поле, но ги губят на масата на дипломацията.
Политическият живот на България никога не е бил лишен от интриги, скандали и спорни моменти. Показателна за това е т.нар. Деклозиерова афера, развихрила се в навечерието на влизането на България в Първата световна война.
За да вникнем в нейната същина трябва да се върнем към Българското лято на 1915 година. Така историците наричат периода, в който Антантата и Централните сили...
Вестта за извършването на Съединението през 1885 година предизвиква вълна от небивал възторг у българския народ. Едва ли могат да се намерят по-верни и по-истински думи от тези на съвременниците на този величав момент в нашата нова история. Съединена България празнува с пълно сърце. Направена е първата крачка към осъществяване на националния идеал – обединяване на българското етническо землище в една държава.
И макар по отношение на Македония новото правителство напълно да изоставя и обрича българските национални интереси, то не по същия начин стоят нещата в Западна Тракия, където ОФ води активна политика за запазване на областта под български контрол.
За една монархия раждането на мъжки престолонаследник винаги е дългоочаквано събитие. България, макар и със сравнително кратка монархическа история, не прави изключение.
След преврата на 9 август 1886 година и написаната под диктовката на капитан Радко Димитриев абдикация на княз Александър I от българския престол, група влиятелни политически и военни дейци, начело със Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров, организират контрапреврат и връщат държавният глава обратно в България.
Твърдо убеден, че Русия и нейният император Александър III не биха му позволили да...
След убийството на Христо Белчев у Стамболов вече властва параноята, страхът от физическата разправа с него, паническият ужас от смъртта. Тази душевна криза за някогашния апостол ще продължи четири години.
С помощта на нашите приятели от SmartiGraphs направихме тази инфографика, която представя по един интересен начин историята и фактите около празника.
Съединението на Княжество България и Източна Румелия днес е празник, който ни обединява. В далечната 1885 година обаче на политическата сцена у нас се разиграва такова разделение, каквото дори на нея рядко може да бъде видяно.