Българската военна история след Освобождението е наситена с постижения. Тя ни разкрива по един блестящ начин всеобщия ентусиазъм на населението на младата държава, търсещо своето национално обединение. Петте войни в периода 1878-1944 година доказват едно - уменията на родния войник често довеждат до успех на бойното поле, но на политическо ниво страната така и не получава това, за което...
„Помни войната — съвети за строеви офицери“ е най-значимата част от писменото наследство на легендарния български офицер полковник Борис Дрангов.
Въпреки краткия си живот – едва 30-годишен, Гео Милев оставя трайна следа в историческата и литературна памет на българина. Активната му публицистична дейност съдейства за развитието на модернизма, на българския периодичен печат и като цяло за обогатяването и одухотворяването на съвременния българин.
Творческите му наклонности се продължават и от дъщеря му – небезизвестната детска писателка Леда Милева.На 23 януари 1925...
Рубриката “Архивите говорят” е мястото, в което ще събираме документи, писма, речи и кадри от миналото. Винаги сме казвали, че историята, разказана от съвременниците й, често се оказва най-истинската, тъй като не е пречупена през призмата на времето.Загубата на България в Първата световна война, която довежда страната до Втора национална катастрофа, оказва неминуемо влияние върху политическите пристрастия на българите....
След българо-византийската война от 680-681 година Аспаруховите българи трайно се установяват в североизточни български земи и започват изграждането на единна отбранителна система от землени валове, ровове и лагери, опасващи границите на новата Българска държава.
Това е втора част на материала "Цар Борис III през погледа на чуждата преса". За да прочетете първата част, последвайте този адрес.
В серия от публикации ви представяме материали от световния печат, посветени на цар Борис III. Всички те се появяват в различен момент, но причината за написването им е обща – интереса, който българският държавен глава предизвиква у световната общественост."Везер...
Рубриката “Архивите говорят” е мястото, в което ще събираме документи, писма, речи, кадри и статии от миналото. Винаги сме казвали, че историята, разказана от съвременниците ѝ, често се оказва най-автентична, тъй като не е пречупена през призмата на времето.
В настоящия материал публикуваме една от главите в книгата „Тристахилядна София и аз между двете войни“ (София, Български писател, 1997, с.311-312),...
Днес, почти 123 години по-късно, фейлетонът "По изборите в Свищов" звучи стряскащо актуално...
Стефан Стамболов – човек, за когото и до днес няма единно мнение. От една страна същински водач на нацията и политик, защитаващ единствено държавните интереси, а от друга – егоцентрик, държал властта чрез терор. С тези две лица Стамболов е представен и от съвременниците си.Със сигурност човек трудно би могъл да остане равнодушен пред впечатляващата му личност. Някои го описват...
Храмът „Св. Неделя“ – един безспорен монумент на духовната извисеност на българския народ, символ на любовта към божественото.
Защо Иван Шишман избира Никопол и защо не помага на обсадения Търновград? Един наскоро намерен документ в библиотеката на Румънската академия на науките хвърля светлина върху драматичните събития в Търново, описани от Григорий Цамблак.
По пътя срещнахме много османци. Между другото един еничарин ни каза: „Вие отивате към Виена, следващата година ще дойдем и ние там! Дано това им струва главите! Амин!“
През 1553 година австрийският император Фердинанд праща делегация до султан Сюлейман Великолепни. Пратеничеството оглавяват епископ Антон Вранчич, унгарският феодал Ференц Зай и един човек на име Ханс Дерншвам, заминал „на свои разноски”,...