Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Стефан Стамболов – човек, за когото и до днес няма единно мнение. От една страна същински водач на нацията и политик, защитаващ единствено държавните интереси, а от друга – егоцентрик, държал властта чрез терор. С тези две лица Стамболов е представен и от съвременниците си.

Със сигурност човек трудно би могъл да остане равнодушен пред впечатляващата му личност. Някои го описват като харизматичен, манипулативен, готов с лъжа да получи своето. Често е печелел словесните битки и благодарение на таланта си да говори пред аудитория е съумявал да „извлече“ това, което му е нужно.

В следващите редове сме публикували една от най-запомнящите му се речи, произнесена непосредствено след Берлинския конгрес през юли 1878 година. Приятно четене!

 

„Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло под жезъла на един духовен началник – Екзархът. Тоя ферман начерта в същото време и границите на нашето целокупно българско отечество с епархиите, които влизаха в кръга на България и ведомството на Екзархията. Тая целокупна България бе духовно-черковно наше отечество.

После дойде една европейска международна конференция, в лицето на която Европа на тая черковно-духовна основа утвърди политически автономни граници и призна единството на българската нация в тия граници.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Най-после дойде Руско-турската война и Санстефанския договор. В него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция признаха тия граници на нашето целокупно отечество, като създадоха в тях една политическа нова млада държава, наречена Българско княжество. Но в Берлин разсякоха тая България. Разсякоха това наше мило, драго, цяло Отечество на пет части…

Защо ни разсякоха на пет къса?

За да ни направят повече сакати, повече недъгави и немощни, да ни направят да се влачим вовеки и да прекараме един жалък, тежък национален, политически и исторически живот! Да бъдем ние политически просяци – божаци, и да живеем от милостинята, от трохите, от подаянията политически, от благодетелството и кефовете дипломатически на европейската дипломация, додето бъдем отново поробени.

Разсякоха нас, млад, енергичен, пълен с жизненост народ, който в течение само на десетина години можа, има крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимост повече от петдесет хиляди жертви-мъченици; нас – чийто полета, пътища, усои и кътища се покриха с пепел, кости и сълзи!

И сега те ни канят да пристъпим – не, да се довлечем до оная троха, която берлинските джелати благоволиха да ни подхвърлят! Не! Ние имаме право, ние искаме да си останем здрави! Ние имаме право и ние искаме да ни оставят ръцете, краката и другите части цели и невредими; ние искаме да остане нашия национален организъм цял, неосакатен.

Дават ни свобода, а вземат здравето ни, лишават ни от възможност, от условията за живот!

Защо ни е нам тая свобода, когато тя само ще ни напомня някогашното ни крепко, здраво и жизнено тяло?

Да просим, да се влачим и да живеем страдалчески живот – ний, които имаме бъдеще, бъдеще светло, славно, както що имаме и минало светло и славно…

Не! По-добре е, господа представители, да бъдем пак роби, както бяхме, но да бъдем една нация в едно отечество, способни и жизнени да водим борба и да прогресираме. Ние искаме – и трябва това да го кажем високо да ни чуят всички – или всички българи свободни да бъдем в една независима държава, или всички пък роби, подвластни на Турция. Веригите на робството турско лесно ще съкрушим, ако останем под тая Турция, ако бъдем в онова положение, в каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.

Где са, господа представители, где са нашите мили градове Ниш, Пирот, Враня и Лесковац? – дадени на сърбите… Где е Тулча и Добруджа? – дадени на Румъния… Где е Одрин, Солун, Дебър, Битоля, Охрид, Скопие, Прилеп, Велес, Щип и други страни на нашето отечество? Где?

Где е Пловдив, Батак, Панагюрище, Сливен, Казанлък, Стара Загора и Карлово – елмазите на нашето отечество? Отцепени от нас чрез турски гарнизони…

Мъчно. Мъчно и боли…

Нека не приемем Берлинския договор!

Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейните дипломати и владетели: „Вие ни сякохте, без да ни викате, без да ни изслушате, без да ни кажете вината, поради която ни сечете. Но ние ви казваме: боли, боли и мъчно… Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бе определено от вашата конференция в Цариград и каквото то бе създадено на Сан-Стефанския договор!“

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Стефан Стамболов и речта, изпълнена с тъга
4.7 от общо 119 глас(а)
Марио Мишев
Марио Мишев е на 25 години. Бакалавър по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от четири години.

5 КОМЕНТАРА

  1. Исмаил, през робството, което едвам не изпепели напълно народът ми, е имало много данъци – не само джезие, но и девширме, кръвният данък, чрез който са отнемали моите братя и са ги учили как да колят бащите ни и братята си, да тъпчат земите и да служат за проклятие.

    Не смей да сравняваш! Нова е наша земя, това е нашата памет!

  2. В Османската империя има около 18 вида данъци, които са редовни и изискуеми от не мюсюлманското население, отделно са събирани още куп данъци,които уж не са редовни, но веднъж събрани от християнина той не е имал право на иск за връщане на недължимо. Данъците са били меко казано нагли, например: „данък за свине“ и „налог в/у свинете, които се угояват“, „произволни такси от вс. дом“ , „зъбен данък“ за дето благоверния муслюманин си е изтъпил зъбите от храната на домакина. Примерите за онова „цветущо“ време и несъстоятелността на т.н. „господстващо“ население са много. Османската „империя“ се разпада, защото нормалното и трудолюбиво население (без значение от вярата) не може да търпи тази дебилна власт и устройство на обществени отношения. За близо 5 века събиране на „кръвен данък“ са събрани от 2 до 4 млн. български деца, така че като гледаме Къванч Татлътуг от „Перла“ ще разберем до къде е стигнал българският ген. За това „ismail“ , ако изобщо си ,а не провокатор, чети повече и недей да вярваш много в „чистота“, „почтеност“, „просперитет“, „величие“ на онова време, което наричаш „турско“ или на съвременния правоприемник, който освен с четене на една книга, „взе малко въздух“ с американски инвестиции и немски технологии.

Отговор