Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Обикновено общественото мнение във Великобритания по отношение на българите се определя на базата на скептицизъм, тяхното недостатъчно познаване или откровено използване на клишета. Понякога обаче дори английската резервираност бива разчупена и на Острова се срещат обективни оценки за далечната балканска държава. Такъв е случаят с Джордж Уилям Рендъл.

Той е последният пълномощен министър на Великобритания в България преди Втората световна война, заемащ този пост между 1938 и 1941 година. За този период дипломатът успява да опознае отблизо ситуацията в страната и описва видяното от него в своята биографична книга „Меч и маслинено клонче“. Предлагаме на вашето внимание кратък откъс:

Животът в България скоро се оказа много по-приятен и интересен, отколкото очаквахме. Политическата страна на моята работа ме увличаше и поне в началото бе доста обещаваща. Съпругата ми и аз открихме, че страната е привлекателна, а хората са приветливи и интелигентни.

София е разположена в широка, равна котловина, заобиколена от планини, на около 2300 фута (бел.ред. около 701 м.) над морското равнище. Това е добра височина за тези ширини, достатъчна, за да се чувства човек добре, и не толкова висока, че да опъва нервите. Градът има приятен континентален климат с горещо лято и много студена зима, с изключение на месец март, когато се топят снеговете и ние заживяваме в свят на киша и кал.

Въпреки малкото интересни сгради широките улици на града, потънали в зеленина и засадени дървета, бяха чисти, приятни. Всяка нощ обилно се миеха с маркучи. Градът все още пазеше част от ориенталската си атмосфера, а джамията бе най-забележителната постройка в по-старата му част. Православният храм със своите високи позлатени кубета, издържани в руски стил, се открояваше сред по-новите сгради.

Подобно на Инсбрук, за фон на града служеше прекрасният планински пейзаж. По това време в града цареше приятна атмосфера, която винаги бе забелязана от нашите чести посетители, намиращи се в Белград, Цариград и други съседни столици.

Джордж Уилям Рендъл – пълномощен министър на Великобритания в периода 1938-41.
Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Въпреки че София е малка столица, а България бе последната балканска страна, освободена от турското управление, за мен беше изненадващо колко широко бяха установени европейското образование и европейската култура. Имаше доста добра опера, разположена в държавна сграда (бел. ред. – заглавното изображение на публикация показва именно представление в Държавната опера от 1940 г.). Една британска театрална трупа сподели, че тя е сред най-добре планираните и най-добре подредените театри на които някога са играли.

Два-три пъти седмично се представяха оперни спектакли, поне веднъж седмично – Шекспирова пиеса на български и други пиеси през останалите дни. Английската, френската и немската литература широко се изучаваха, а когато гостува Дъблинският театър, залата беше препълнена четири последователни вечери. Успехът на френските и немските театрални групи не бе по-малък.

Имаше хубава концертна зала и два симфонични оркестъра. Забелязах, че българите предпочитат славянската пред западната музика и намират Пърсел и Бърд за малко скучни. Съществуваше и прилично, неголямо рисувално училище за  модерна живопис (не чак толкова модерна в действителност) и редица български художници редовно излагаха своите творби. И досега пазя някои техни картини.

Съществуваха обаче и някои недостатъци. Почти всеки българин е или селянин, или дете на селянин. Семействата с по-дълбоки културни традиции се брояха на пръсти – Станчови, Пееви, Паница, Петрови – Чомакови. Дори големите заплати бяха смешно ниски. На практика всички деца бяха обучавани в едни и същи, очевидно ефективни и масово посещавани държавни училища. Дъщерята на шофьора ми беше в една паралелка с дъщерята на началника на протокола на Министерството на външните работи.

Животът беше прост и донякъде примитивен. Сребърните английски прибори в легацията и нашият стар десертен сервиз например бяха постоянен източник на общо възхищение. Това беше общество, за което можеше да се кажат много добри неща, и ние открихме, че повечето от хората, с които контактувахме, бяха неочаквано приятни. Държаха се привлекателно и искрено и ако им липсваха някои от аспектите на култивираната изтънченост, това напълно се компенсираше от пълната липса на снобизъм.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Предвоенна София през погледа на един британски дипломат
4.7 от общо 15 глас(а)
Теодор Борисов
Доктор по съвременна българска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, занимаващ се с отношенията "спорт-политика" в социалистическа България. Съавтор на „50 места от българската история отвъд България“ и автор на „Как Цар Футбол превзе България“. Дългогодишен спортен журналист, работил в БТА и вестниците „Телеграф“ и „Меридиан Мач“. Възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“.

Отговор