Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Рубриката “Архивите говорят” е мястото, в което ще събираме документи, писма, речи, кадри и статии от миналото. Винаги сме казвали, че историята, разказана от съвременниците ѝ, често се оказва най-автентична, тъй като не е пречупена през призмата на времето.

В настоящия материал публикуваме една от главите в книгата „Тристахилядна София и аз между двете войни“ (София, Български писател, 1997, с.311-312), дело на Драган Тенев – виден български юрист, белетрист и изкуствовед. В нея той излага спомените си за атмосферата в българската столица, непосредствено след избухването на Втората световна война.

Германците нахлуха в Полша на 1 септември 1939 година!

София чу тази новина изтръпнала. От края на Първата световна война не бяха изминали още дори и 22 години…

На 3 септември 1939 г. Англия и Франция обявиха война на нацисткия Райх.

Конфликтът се разширяваше. Ставаше световен. И това щеше да бъде Втората световна война.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Междувременно нацистка Германия и СССР сключиха пакт за ненападение и София си отдъхна. Войната някак, макар и привидно, се отдалечи от нея.

По същото време обаче Белгия, Франция, Дания, Холандия и Норвегия вече пъшкаха под ботуша на Хитлер.

Малко по-късно хитлеристките знамена се развяха и над Белград и Акропола.

България окупира част от Сърбия. И цяла Македония и Беломорска Тракия. Правителството ни взе да нарича наша­та родина „Велика България“, докато същите земи, заети от армията ни, се показваха по кориците на „Дас Райх“ – официозното списание на Хитлер – не като част от България. А като „земи под българска окупация“.

София гладуваше. Беше студено и тъжно.

Призори в 4 часа по средноевропейско време на 22 юни 1941 г. хитлеристките танкове прегазиха държавната граница на СССР. Втурнаха се в руската земя. Завзеха Украйна и Белорусия. Съветските войници успяха да ги спрат едва пред вратите на Москва. Пред самата заснежена вече съветска столица. Почти пред самия Кремъл.

Завоевателна за немците, войната се превърна за русите в Отечествена!

Както при Наполеон.

И този път Съветите не загубиха битката при Бородино (като русите навремето. И сега нямаше нужда да палят Москва.

През същите дни в главата ми непрекъснато кръжаха Думите на моя дядо, който ми беше казал още по време на моето ранно детство:

– Синко, знай, в Русия има четирима непобедими гене­рали! Това са Ноември, Декември, Януари и Февруари…

Драган Димитров Тенев, български юрист, белетрист, журналист и изкуствовед, е роден на 12. 04. 1919 г. в семейството на художника Димитър Тенев и Северина (Ружа Драганова Тенева, 1882-1953) - първата българска поетеса, завършила Сорбоната. Следва юридически науки в Италия. Завършва право и държавни науки (1944) и философия (1951). За участието си в Отечествената война е награден с Орден за храброст. В продължение на 25 години е активен юрист - ¬ съдия, адвокат и юрисконсулт. Заместник-главен редактор в София прес. Член на СБЖ. Почетен гражданин на Шумен. Баща на рано починалата актриса Северина Тенева. Умира на 27. 09. 1999 г. в София. Посмъртно община Шумен издава “История на изобразителното изкуство, музиката и театъра в кибритена кутийка” от Драган Тенев, а народното читалище “Добри Войников”, чийто дарител и почетен член на настоятелството е Драган Тенев, организира литературни вечери в негова памет, както и поставянето на бронзова плоча. източник: "Литературен свят"
Драган Димитров Тенев, български юрист, белетрист, журналист и изкуствовед, е роден на 12. 04. 1919 г. в семейството на художника Димитър Тенев и Северина (Ружа Драганова Тенева, 1882-1953) – първата българска поетеса, завършила Сорбоната. Следва юридически науки в Италия. Завършва право и държавни науки (1944) и философия (1951). За участието си в Отечествената война е награден с Орден за храброст. В продължение на 25 години е активен юрист – ¬ съдия, адвокат и юрисконсулт. Заместник-главен редактор в София прес. Член на СБЖ. Почетен гражданин на Шумен. Баща на рано починалата актриса Северина Тенева. Умира на 27. 09. 1999 г. в София.

А зимата на 1941-1942 г. беше ужасно студена.

Въпреки студа, недоимъка и мъките да се преживее, София съществуваше.

В ресторантите бяха въвели „безмесни дни“, „рибни дни“, дори дни, в които навсякъде сервираха само фасул. А поня­кога като голям лукс и филе от делфин.

Независимо от всичко баловете продължаваха.

Имаше матинета. Соарета. Коктейл-парти в тенисклуба. Оперни и драматични представления. Животът, макар и насила, изкуствено приповдигнат, все пак крачеше напред.

На 10 януари 1944 г. България бе принудена да плати първия кървав данък на „символичната война“, обявена от бездарните ни управници на Англия и Съединените щати. Англо-американската авиация бомбардира жестоко София през нощта и я срина. Опожари я!

Градът гореше! И на сутринта хиляди хора, които бяха се родили, живели и бяха кръвно свързани с този град, тряб­ваше да го напуснат. Трябваше да се „евакуират“, както казваха тогава.

На 30 март през същата година повече от седемстотин американски самолета отново изпепелиха столицата. Централната й част бе издъно разрушена и опожарена.

За съжаление познавам до болка точно тези дни!

Не обичам обаче да си ги спомням. А още по-малко пък ми се иска сега да ви разказвам за техния ужас.

Мнозина наши писатели се опитаха да го възпроизведат по страниците на своите книги. И – да ме прости Бог – нито един от тях не успя да предаде дори и хилядна част от ада на онова тъжно време. Пренесено върху хартията, то избледнява. Губи нюансите на мъката, която може да сломи дори и титан. А тогава ние не бяхме титани. Бяхме само хора.

Софиянци преживяха много през онези кошмарни дни.

Но аз не желая да помрачавам радостта си от писането на тази книга и да се връщам назад във времето в дните на войната, в която по-късно също участвах. Не искам да помрачавам моя щастлив разказ дотук с миризмата на злокобните огньове и пушеци, които изпепелиха моята младежка София…

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

София и Втората световна война
4.4 от общо 42 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

2 КОМЕНТАРА

  1. Първият кръвен данък не е през 1944. И не само „англо-американците“ са ни бомбардирали. Всъщност първите бомбардировки над България са съветски още от лятото на 1941. И до 1944 не остават единствени. В съветските военни спомени има доста свидетелства на летци идвали до България.
    Но не само бомбардировки. През лятото и есента на 1941 у нас влизат съветски диверсанти за общи действия с БРП, която веднага след 22 юни обявява курс на въоръжена борба. Саботажите са толкова много (в някои дни се случват до 4 жп катастрофи), че Филов предлага на царя да скъсаме дипломатическите отношения с СССР.
    За отбелязване е, че въпреки недоволството на Живков дневникът на Филов излиза за пръв път през 1986. Тоест думите му са свидетелства минали през цензурата на БКП и неотречени.

    Драган Тенев беше известен с живите си спомени отпреди 1945 и не вярвам да е бил чак толкова изкуфял, че през 90-те да не си спомня за съветските бомбардировки. СССР е бомбардирал и Централна Европа и Балканите. Въобще фактът, че е имал сила не само да се отбранява, но и да напада е станал обсъждано събитие. Някои масирани бомбардировки са били широко отрязявани в пресата и радиото.

  2. Освен това, което Емил спомена, спомените на Драган Тенев са доста избирателни в съобщаването на събитията около ВСВ. Защо не спомене, че земите ни са били под наша администрация, и от резултата на войната е зависело какво ще стане с тях. Ако бяхме победили, естествено, че с единствен съюзник около нас – Румъния, то земите от другите ни съседки щяха да бъдат разграничени в наша полза. След войната се видя какво стана – Орязаха ни западните покрайнини в Сърбия, орязаха ни Беломорска Тракия, отделиха Македония и я дебългаризираха, както бяха денацификирали германците. Който е бил лаик и е бил достатъчно страхлив и податлив, та да се покори да бъде пушечно месо в съветската армия след 44-та, няма как да се е интересувал достатъчно или да е имал куража да знае и каже, че:
    Полша се е сформирала с откраднати германски земи след ПСВ, за които не е воювала. В същите земи в 1939 след промяна в политическата обстановка, която преди това е била прогерманска, тя вече става антигерманска и се поощряват издевателства над германското малцинство в Полша. Хитлер настоява за обмен на населението. Това му е отказано, геноцидът над германците продължава докато не може да се търпи, и вече споразумението на Полша с Англия и Франция не може да я спаси от жаждата за справедливост на Германия. Следва 1-ви септември 1939. По време на войната са се правели всякакви възможни предложения за мир и за предаване на отделни полски части, но полските управници не искат това и пращат полските си войници да умрат. Полша е завладяна светкавично бързо, а после съветите също влизат да грабнат малко плячка, като гладните лешояди, които са. На тях, обаче, никой не им обявява война, защото пактът между Полша, Англия и Франция е специално антигермански, срещу германско нападение. Защо ли? Защото Англия, Франция и Полша са управлявани и лобирани от евреи, както и СССР. Германците се отнасят добре с населението, в контраст с издевателствата на съветите като това в Катин, което приписват на германците, както много други подобни деяния, които винаги са се приписвали на германците, за да ги демонизират. СССР в периода 1939-1941 променя наборните си закони, тъй че да свалят възрастта на прием от 21 до 19. Наборът в армията става абсолютен и задължителен – част от последния предвоенен петилетен план (военизиране, предишните 2 – колективизация и индустриализация). При това те също развиват техниката си за западен терен, струпват 4-милионна войска на границата с Германия, строят на нея летища и бази, снабдяват войниците си с руско-немски разговорници, включващи интерогативни фрази, като такива, питащи за офиси на СА. Има също и заповеди на Сталин за война, която е трябвало да бъде почната няколко седмици след неочакваната от тях германска атака. В речите му също често се споменава тази подготовка за война. Хитлер и разузнавачите му научават за това и самите те се подготвят и нападат в изенада, което им помага да победят неподготвените за защита войски на Сталин. В добавка на Емил, СССР не само ни бомбардира, но и патрулира нашите брегове, като ние сме унищожили няколко нахлуващи техни кораби в наши води. Те финансират и атентатите срещу властта, включително този в Света Неделя. Те също отравят Цар Борис III с рицин – съветска отрова. За бомбардировките на София, Тенев едва ли не обвинява властта ни, като и ги обижда, че били бездарни. Ей, че нагъл! Да го видим какъв щеше да стане, ако и ние имахме комунистически преврат 1917. Надали щеше да се учи в университет и да стъпи кракът му в ресторант. Символичните войни не сме го обявавали единствено ние, не са уникална практика, но нас специално ни мразят еднакво, колкото германците, защото сме толкова близки братски народи и по идеи, и по обстоятелства и история. В други случаи подобни войни не водят до такива бомбардировки – резултат от омраза и пропаганда. Що за спомени са това? Аз нищо ново не научавам. Напротив, по-малко от естественото за подобен спомен е включено. Такова количество, че не е никак по-различно от съветската индоктринираща наратива в учебниците отпреди 89-та, или от книгите на Партиздат. Безполезни да бяха, нейсе, ама те са и вредни, защото крият истината и лъжат.

Отговор