Рубриката “Архивите говорят” е мястото, в което ще събираме документи, писма, речи, кадри и статии от миналото. Винаги сме казвали, че историята, разказана от съвременниците ѝ, често се оказва най-автентична, тъй като не е пречупена през призмата на времето.

В настоящия материал публикуваме една от главите в книгата „Тристахилядна София и аз между двете войни“ (София, Български писател, 1997, с.311-312), дело на Драган Тенев – виден български юрист, белетрист и изкуствовед. В нея той излага спомените си за атмосферата в българската столица, непосредствено след избухването на Втората световна война.

Германците нахлуха в Полша на 1 септември 1939 година!

София чу тази новина изтръпнала. От края на Първата световна война не бяха изминали още дори и 22 години…

На 3 септември 1939 г. Англия и Франция обявиха война на нацисткия Райх.

Конфликтът се разширяваше. Ставаше световен. И това щеше да бъде Втората световна война.

Междувременно нацистка Германия и СССР сключиха пакт за ненападение и София си отдъхна. Войната някак, макар и привидно, се отдалечи от нея.

По същото време обаче Белгия, Франция, Дания, Холандия и Норвегия вече пъшкаха под ботуша на Хитлер.

Малко по-късно хитлеристките знамена се развяха и над Белград и Акропола.

България окупира част от Сърбия. И цяла Македония и Беломорска Тракия. Правителството ни взе да нарича наша­та родина „Велика България“, докато същите земи, заети от армията ни, се показваха по кориците на „Дас Райх“ – официозното списание на Хитлер – не като част от България. А като „земи под българска окупация“.

София гладуваше. Беше студено и тъжно.

Призори в 4 часа по средноевропейско време на 22 юни 1941 г. хитлеристките танкове прегазиха държавната граница на СССР. Втурнаха се в руската земя. Завзеха Украйна и Белорусия. Съветските войници успяха да ги спрат едва пред вратите на Москва. Пред самата заснежена вече съветска столица. Почти пред самия Кремъл.

Завоевателна за немците, войната се превърна за русите в Отечествена!

Както при Наполеон.

И този път Съветите не загубиха битката при Бородино (като русите навремето. И сега нямаше нужда да палят Москва.

През същите дни в главата ми непрекъснато кръжаха Думите на моя дядо, който ми беше казал още по време на моето ранно детство:

– Синко, знай, в Русия има четирима непобедими гене­рали! Това са Ноември, Декември, Януари и Февруари…

Драган Димитров Тенев, български юрист, белетрист, журналист и изкуствовед, е роден на 12. 04. 1919 г. в семейството на художника Димитър Тенев и Северина (Ружа Драганова Тенева, 1882-1953) - първата българска поетеса, завършила Сорбоната. Следва юридически науки в Италия. Завършва право и държавни науки (1944) и философия (1951). За участието си в Отечествената война е награден с Орден за храброст. В продължение на 25 години е активен юрист - ¬ съдия, адвокат и юрисконсулт. Заместник-главен редактор в София прес. Член на СБЖ. Почетен гражданин на Шумен. Баща на рано починалата актриса Северина Тенева. Умира на 27. 09. 1999 г. в София. Посмъртно община Шумен издава “История на изобразителното изкуство, музиката и театъра в кибритена кутийка” от Драган Тенев, а народното читалище “Добри Войников”, чийто дарител и почетен член на настоятелството е Драган Тенев, организира литературни вечери в негова памет, както и поставянето на бронзова плоча. източник: "Литературен свят"
Драган Димитров Тенев, български юрист, белетрист, журналист и изкуствовед, е роден на 12. 04. 1919 г. в семейството на художника Димитър Тенев и Северина (Ружа Драганова Тенева, 1882-1953) – първата българска поетеса, завършила Сорбоната. Следва юридически науки в Италия. Завършва право и държавни науки (1944) и философия (1951). За участието си в Отечествената война е награден с Орден за храброст. В продължение на 25 години е активен юрист – ¬ съдия, адвокат и юрисконсулт. Заместник-главен редактор в София прес. Член на СБЖ. Почетен гражданин на Шумен. Баща на рано починалата актриса Северина Тенева. Умира на 27. 09. 1999 г. в София.

А зимата на 1941-1942 г. беше ужасно студена.

Въпреки студа, недоимъка и мъките да се преживее, София съществуваше.

В ресторантите бяха въвели „безмесни дни“, „рибни дни“, дори дни, в които навсякъде сервираха само фасул. А поня­кога като голям лукс и филе от делфин.

Независимо от всичко баловете продължаваха.

Имаше матинета. Соарета. Коктейл-парти в тенисклуба. Оперни и драматични представления. Животът, макар и насила, изкуствено приповдигнат, все пак крачеше напред.

На 10 януари 1944 г. България бе принудена да плати първия кървав данък на „символичната война“, обявена от бездарните ни управници на Англия и Съединените щати. Англо-американската авиация бомбардира жестоко София през нощта и я срина. Опожари я!

Градът гореше! И на сутринта хиляди хора, които бяха се родили, живели и бяха кръвно свързани с този град, тряб­ваше да го напуснат. Трябваше да се „евакуират“, както казваха тогава.

На 30 март през същата година повече от седемстотин американски самолета отново изпепелиха столицата. Централната й част бе издъно разрушена и опожарена.

За съжаление познавам до болка точно тези дни!

Не обичам обаче да си ги спомням. А още по-малко пък ми се иска сега да ви разказвам за техния ужас.

Мнозина наши писатели се опитаха да го възпроизведат по страниците на своите книги. И – да ме прости Бог – нито един от тях не успя да предаде дори и хилядна част от ада на онова тъжно време. Пренесено върху хартията, то избледнява. Губи нюансите на мъката, която може да сломи дори и титан. А тогава ние не бяхме титани. Бяхме само хора.

Софиянци преживяха много през онези кошмарни дни.

Но аз не желая да помрачавам радостта си от писането на тази книга и да се връщам назад във времето в дните на войната, в която по-късно също участвах. Не искам да помрачавам моя щастлив разказ дотук с миризмата на злокобните огньове и пушеци, които изпепелиха моята младежка София…

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

София и Втората световна война
4.4 от общо 42 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

2 КОМЕНТАРА

  1. Първият кръвен данък не е през 1944. И не само „англо-американците“ са ни бомбардирали. Всъщност първите бомбардировки над България са съветски още от лятото на 1941. И до 1944 не остават единствени. В съветските военни спомени има доста свидетелства на летци идвали до България.
    Но не само бомбардировки. През лятото и есента на 1941 у нас влизат съветски диверсанти за общи действия с БРП, която веднага след 22 юни обявява курс на въоръжена борба. Саботажите са толкова много (в някои дни се случват до 4 жп катастрофи), че Филов предлага на царя да скъсаме дипломатическите отношения с СССР.
    За отбелязване е, че въпреки недоволството на Живков дневникът на Филов излиза за пръв път през 1986. Тоест думите му са свидетелства минали през цензурата на БКП и неотречени.

    Драган Тенев беше известен с живите си спомени отпреди 1945 и не вярвам да е бил чак толкова изкуфял, че през 90-те да не си спомня за съветските бомбардировки. СССР е бомбардирал и Централна Европа и Балканите. Въобще фактът, че е имал сила не само да се отбранява, но и да напада е станал обсъждано събитие. Някои масирани бомбардировки са били широко отрязявани в пресата и радиото.

  2. Освен това, което Емил спомена, спомените на Драган Тенев са доста избирателни в съобщаването на събитията около ВСВ. Защо не спомене, че земите ни са били под наша администрация, и от резултата на войната е зависело какво ще стане с тях. Ако бяхме победили, естествено, че с единствен съюзник около нас – Румъния, то земите от другите ни съседки щяха да бъдат разграничени в наша полза. След войната се видя какво стана – Орязаха ни западните покрайнини в Сърбия, орязаха ни Беломорска Тракия, отделиха Македония и я дебългаризираха, както бяха денацификирали германците. Който е бил лаик и е бил достатъчно страхлив и податлив, та да се покори да бъде пушечно месо в съветската армия след 44-та, няма как да се е интересувал достатъчно или да е имал куража да знае и каже, че:
    Полша се е сформирала с откраднати германски земи след ПСВ, за които не е воювала. В същите земи в 1939 след промяна в политическата обстановка, която преди това е била прогерманска, тя вече става антигерманска и се поощряват издевателства над германското малцинство в Полша. Хитлер настоява за обмен на населението. Това му е отказано, геноцидът над германците продължава докато не може да се търпи, и вече споразумението на Полша с Англия и Франция не може да я спаси от жаждата за справедливост на Германия. Следва 1-ви септември 1939. По време на войната са се правели всякакви възможни предложения за мир и за предаване на отделни полски части, но полските управници не искат това и пращат полските си войници да умрат. Полша е завладяна светкавично бързо, а после съветите също влизат да грабнат малко плячка, като гладните лешояди, които са. На тях, обаче, никой не им обявява война, защото пактът между Полша, Англия и Франция е специално антигермански, срещу германско нападение. Защо ли? Защото Англия, Франция и Полша са управлявани и лобирани от евреи, както и СССР. Германците се отнасят добре с населението, в контраст с издевателствата на съветите като това в Катин, което приписват на германците, както много други подобни деяния, които винаги са се приписвали на германците, за да ги демонизират. СССР в периода 1939-1941 променя наборните си закони, тъй че да свалят възрастта на прием от 21 до 19. Наборът в армията става абсолютен и задължителен – част от последния предвоенен петилетен план (военизиране, предишните 2 – колективизация и индустриализация). При това те също развиват техниката си за западен терен, струпват 4-милионна войска на границата с Германия, строят на нея летища и бази, снабдяват войниците си с руско-немски разговорници, включващи интерогативни фрази, като такива, питащи за офиси на СА. Има също и заповеди на Сталин за война, която е трябвало да бъде почната няколко седмици след неочакваната от тях германска атака. В речите му също често се споменава тази подготовка за война. Хитлер и разузнавачите му научават за това и самите те се подготвят и нападат в изенада, което им помага да победят неподготвените за защита войски на Сталин. В добавка на Емил, СССР не само ни бомбардира, но и патрулира нашите брегове, като ние сме унищожили няколко нахлуващи техни кораби в наши води. Те финансират и атентатите срещу властта, включително този в Света Неделя. Те също отравят Цар Борис III с рицин – съветска отрова. За бомбардировките на София, Тенев едва ли не обвинява властта ни, като и ги обижда, че били бездарни. Ей, че нагъл! Да го видим какъв щеше да стане, ако и ние имахме комунистически преврат 1917. Надали щеше да се учи в университет и да стъпи кракът му в ресторант. Символичните войни не сме го обявавали единствено ние, не са уникална практика, но нас специално ни мразят еднакво, колкото германците, защото сме толкова близки братски народи и по идеи, и по обстоятелства и история. В други случаи подобни войни не водят до такива бомбардировки – резултат от омраза и пропаганда. Що за спомени са това? Аз нищо ново не научавам. Напротив, по-малко от естественото за подобен спомен е включено. Такова количество, че не е никак по-различно от съветската индоктринираща наратива в учебниците отпреди 89-та, или от книгите на Партиздат. Безполезни да бяха, нейсе, ама те са и вредни, защото крият истината и лъжат.

Отговор