Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Храмът „Св. Неделя“ е един безспорен монумент на духовната извисеност на българския народ, символ на любовта към божественото, но за съжаление и свидетел на жестокостта към човешкото. Този така популярен за нас душевен кът, някак си страда от поличбата да бъде предимно асоцииран с мрачните събития от първата половина на ХХ век, което с изминалите десетилетия, отмести фокуса ни от първородната причина за неговото съществуване и символ на какво всъщност е той.

В следващите редове ще ви представим наблюденията на Тома Василов, записани през 30те години на миналия век, които ни дават интересни сведения относно изграждането на храма „Света Неделя“ в столицата.


Църквата ‚ Св. Неделя“ безспорно бе един от най-хубавите наши храмове, построени при турско владичество. Известно е, че през това време съграждането на православни молебни домове в България, особено в градовете, където имаше турско население, бе съпроводено с големи мъки/затруднения.

Преди всичко, бе нужно царско разрешение ( ферман ), което се получаваше след дълги молби, ходатайства и подкупи. След това трябваше се даде задължение, че църквата ще бъде ниска, наполовина в земята, без кубета, звънарница и други украшения.

Повикването на богомолците можеше да става само с дървено клепало и в редки случаи – с желязно. За камбани и дума не можеше да става. Едва във втората половина на XIX век след Кримската война и издаването на Хатихумаюна, мъките / мъчнотиите / при строежа на църквата се понамалиха.

Като се знае това, естествено се заражда въпросът, как е могла да се изправи във всичкото си величие, сред населения наполовина с турци град София, преди 80 години църквата „ Св. Неделя“ ? Стари коренни софиянци, които биха могли да отговорят удовлетворително на този въпрос, струва ми се, няма вече живи. Поради това, мисля, че е от немалък обществен интерес да дам гласност на следните редове, които до известна степен ще удовлетворят възбуденото любопитство.

Не пропускайте луксозното издание „Писмата на Левски“ с 40% отстъпка.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Покойният български първенец дядо Цоко Каблешков, родом от Копривщица, който последните години от своя дълъг живот прекара в София, помнеше много работи от миналото и обичаше да ги разказва твърде  увлекателно. В един разговор с него, нещо преди 30 години, той ми разказа, че съграждането на църквата в тоя вид се дължи най-вече на Русия. – дали от правителството, или от Синода, или от благотворителни дружества и комитети, той не знаеше, получени по ходатайство на Найден Геров, Денкоглу и Филаретов, дали възможност да се свърши постройката в непродължително време.

Това, обаче, не бивало да се знае от турското правителство, което, като прегледало плана, изработен също в Русия, захванало да подозира руски пръст в цялата тази работа. Като знаело, че Софийската община няма много пари, то я попитало откъде ще вземе средства за постройката.

За да се прикрие всичко това, по съвета на Н. Геров, който през това време вече бил руски консул в Пловдив, станало споразумение между Софийската българска община и няколко български търговци от Пловдив, един от които бил и дядо Цоко, да се отговори на правителството, че голяма част от разноските за сградата са взети с лихва от тия търговци. Правителството повярвало, или поне нямало на какво да възрази, и дало нужното разрешение.

„Св. Неделя“ е съградена в двора на една малка стара църква, също посветена на Света Неделя. Такива малки църквици в София тогава е имало десетина, а голяма – само „Св. София“, обърната/преобразена в джамия. В една от тях се пазел ковчегът с костите на сръбския крал Стефан Милутин, неизвестно от кого провъзгласен за светец. Като се съградила голямата „Св. Неделя“, ковчегът бил пренесен там, поради което и самата църква населението захванало да нарича „Св. Крал“, без да бъде тя посветена на тоя не съвсем благочестив светия.

Това название и сега не е изчезнало. Тя не беше толкова високо над терена, но преди 35 години, когато равнището на площада и улиците около нея се снишиха, тя остана няколко метра високо над него и бе нужно да се подзида и да се направят сегашните каменни стъпала.

Бог помогна не само да се възстанови разрушението, причинено от злодейците на тази историческа светиня, но и да се украси тя още повече за чест на Столицата и слава на родната Православна църква.

Тома Василов , „СВЕТА НЕДЕЛЯ“, Из сп. „Седика“, бр.8, 1937г.


Не забравяйте да ни последвате в Instagram и да се абонирате за образователните ни видеа в YouTube. Изтеглете сега приложението на магазина ни BULGARIANHISTORY.SHOP за iOS и Android и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Съграждането на храмa „Света Неделя“ в София
4.4 от общо 13 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

1 коментар

  1. Интересно как земята се е снишила и как са я подзидвали -основите на ръце ли са държали през това време а ? да не доворим ,че стъпалата не опасват цялата сграда, пък и турските власти да разрешат религиозна постройка с такива размери не го вярвам!

Отговор