След Първата световна война, когато българската литература е пред пропаст, на „хоризонта” се появява Христо Смирненски. Повлиян от случващото се по света и у нас, той се връща към темата за революция, родното и колективното, но обръща и специалното внимание на жертвите на обществото, на онеправданите.
В цикъла „Зимни вечери”, който е съвкупност от лирически репортажи, Смирненски изобразява живота в...
Творбата „Двубой“ е публикувана в единствената стихосбирка на Вапцаров – „Моторни песни“, издадена през 1940 година. Творбата представя един непрекъснат двубой, една жестока и сурова битка между лирическия говорител и живота – несломимата воля и романтизъм се сблъсква с мъчителна бездна от труд, страдание и нравствен упадък.
Двубой
Ние сплетохме здраво ръце,
с тебе се счепкахме здраво.
Кръв капе от мойто сърце,
грохнал си ти....
Творбата поставя темите за свободата и робството, за истината и лъжата, осмисляйки ги през призмата на отделния човек.
Представяме ви стихотворението на Пейо Яворов – “Заточеници”, поводът за което е заточението на 40 борци за свободата на Македония в Мала Азия.
Мотивът за раздвоената човешка душа, търсеща смирение, хармония и познание, лутаща се между живота и смъртта е характерен за Дебеляновото стихотворение – „Черна песен”. Самото заглавие, което е оксиморон, веднага отвежда до идеята за разколебаната и съмняваща се душа. Душата на лирическия Аз бленува, мечтае за така невъзможното прозрение и хармония, но същевременно, ако този копнеж се сбъдне, той...
Стамен Панчев е от онези българи, които през 1912 година от интелектуалци и културни дейци се превръщат в смели войни. Овладян от чувство на патриотизъм и себеотрицание, той се впуска в боевете, но наред с бойния вик „Ура“ и желанието да отблъсне неприятеля, от неговото съзнание никога не изчезва човещината и любовта към ближния.
Именно на ужасът от войната, Стамен...
Стихотворението “Родина” е написано през 1912 г. То е провокирано от участието му в Балканската война, когато България е изправена пред множество изпитания.
Стихотворението "Прозорец" е публикувано през 1925 година. В него авторът изгражда една красива и идеалистична представа за света, която контрастира с реалността. Чрез добре съчетани приказни мотиви авторът потвърждава невъзможността да се избяга от действителността - тя е непобедима и диаболична.
Прозорец
Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора...