Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е добре позната и обичана от поколения българска поетеса, автор на детски книги и преводач. Според изследователите на нейното творчество, чрез стиховете ѝ за пръв път в българската литература жената разкрива смело и откровено своята природа. Сред творбите поместени в нейната първа стихосбирка („Вечната и святата”) е едно, може би не добре...
Стихотворението „Градушка" е поместено в стихосбирката „Подир сенките на облаците", издадена през 1910 година. Яворовите творби, посветени на селския живот представят труда през две измерения. Първото е трудът, който носи радост и надежда, а другото е трудът като безкрайна битка с природата и социалната неволя. Разминаването между очакванията и реалността е драматично - такава е участта на селянина. „Градушка"...
Петко Р. Славейков (1827-1895) е един от творците на Българското възраждане. Като учител и водач на народа в годините около Освобождението чрез своите творби той призовава към просвета и борба за културна и национална идентичност на българския народ. Стихотворението „Към българите“ е обръщение към все още поробения народ. Целта е подбуда и призив към освобождение от османското иго – „на...
Стамен Панчев е от онези българи, които през 1912 година от интелектуалци и културни дейци се превръщат в смели войни. Овладян от чувство на патриотизъм и себеотрицание, той се  впуска в боевете, но наред с бойния вик „Ура“ и желанието да отблъсне неприятеля, от неговото съзнание никога не  изчезва човещината и любовта към ближния. Именно на ужасът от войната, Стамен...
Безспорно един от най-ярките образи в българските литературни кръгове от средата на XX-ти век до днес е този на поета и философа Атанас Далчев. Новаторството, дълбочината и патоса, чрез които е осмислена поезията му, са призив за вглеждане в битието, белязано от неразделните крайности – страдание и любов. Във философските му възгледи се преплитат жребият, в определянето на който...
Творбата „Да бъде ден" е първата в едноименната стихосбирка, издадена през 1922 година. Това е текст, който може да бъда определен като програмен, не толкова заради заявяването на някаква естетическа програма, а поради факта, че синтезира основните смисли, идеи и механизми на изграждане на лирическите образи в книгата. Заглавието звучи императивно и ясно откроява стремежа към промяна на несправедливо устроения Стар...
Лирическият герой в Яворовите творби е вечно търсещият и страдащ. Такъв е и в стихотворението от символистичния период на Пейо Яворов – „Ще бъдеш в бяло”. Но тази лутаща се и раздвоена душа на Аза е подвластна на най – нежното и истинско чувство любовта. Постоянното присъствие на белия цвят символизира именно непорочността и ангелското, които се пораждат, когато човек ...
Произведението "Две хубави очи" е добре познато на всички, но далеч не пречи то да бъде едно от най-уникалните стихотворения на гениалния Пейо Яворов.
“Eлегия” е едно от философските стихотворения на поета и революционер Христо Ботев, което той публикува за първи път във в. “Свобода” през 1870г.
Стихотворението „Дяволско" е публикувано за пръв път през 1927 година. Приемайки баладата като жанрът на героичните времена, то гротеската е жанрът на прозаичните „дяволски” времена. Далчевата творба описва угасването на един живот, лишен от смисъл. Стихотворението поставя редица проблеми на обществото, сред които отчуждението между хората, както и от Бога и липсата на герои и подвизи в обществото. Обществото трябва...
Мотивът за раздвоената човешка душа, търсеща смирение, хармония и познание, лутаща се между живота и смъртта е характерен за Дебеляновото стихотворение – „Черна песен”. Самото заглавие, което е оксиморон, веднага отвежда до идеята за разколебаната и съмняваща се душа. Душата на лирическия Аз бленува, мечтае за така невъзможното прозрение и хармония, но същевременно, ако този копнеж се сбъдне, той...
Одата „Кочо“ е поместена в цикъла „Епопея на забравените“. Тя е третото от дванадесетте стихотворения, написани от Вазов в период 1881-1884 година. Още заглавието на цикъла ни въвежда в смисъла на тези оди. Това е повествование за най-добрите, най-достойните, създателите на идеала, на висотите в обществената ценностна система, които за съжаление са забравени, тяхната памет е поругана чрез невежеството...