„Самотен гроб в самотен кът" е последната лирическа миниатюра от стихосбирката „Сън за щастие", публикувана през 1906 година. Гробът е осмислен като краят на човешкия път, като последен и вечен покой. Именно затова позиционирането на творбата е осмислено като смислов завършек на идейно-естетическите внушения на стихосбирката. Творбата интерпретира вечния философски проблем за човешкото съществуване в живота и в смъртта, чрез...
Творбата "Светъл спомен" е част от стихосбирката "Копнежи". В нея авторът създава един идеален свят на чистота и хармония, отричащ суровата действителност. Лирическият говорител е влюбен не само в своята любима, но и в живота. Той е изпълнен с оптимизъм и радост. Мечти и фантазия се преплитат, за да създадат една Вселена, където царят щастието, любовта и светлината.   Светъл спомен   Светлий спомен за...
"Песен на човека" е философско стихотворение, част от стихосбирката "Подир сенките на облаците".  Творбата представлява поетическа дисекция на човешката природа, своеобразен диалог с духовното, с познанието. Това е химн на неспокойната, вечнотърсеща човешка природа, дълбоко тревожна по своята същност. Лирическият герой живее в свят, в който тотално са разколебани представите за сигурност и устойчивост. Усилията на човека имат смисъл само...
Днес ще ви поздравим с едно от най-прекрасните произведения на Николай Лилиев - стихотворението "Тихият пролетен дъжд".
Александър Цветков Геров (1919 - 1997) е български поет, писател и журналист. Завършва право в Софийския университет. Участва в конспиративна дейност през 1944 година, за което е арестуван Александър Геров е един от българските поети, считани за луди. Прочута е случката, когато веднъж излязъл от къщи чисто гол и се качил в колата си. След зрелищно преследване по софийските улици,...
„Ни лъх не дъхва над полени" е лирическа миниатюра, първото от 93-те стихотворения, поместени в стихосбирката „Сън за щастие", издадена през 1906 година.  Творбата е определяна като програмна миниатюра, не само защото е встъплителна, но и защото в нея е заложен концептуалния модел на цялата книга. Тя отваря композиционната рамка на цикъла и въвежда един от основните образи – този...
Стихотворението „Тиха победа" е публикувано за първи път в списание „Отечество" през 1916 година. То представлява елегия, изпълнена с безгранична обич към света, към всички хора, независимо дали са врагове или приятели. Дебелянов се е устремил към върховните идеали на своя народ, но въпреки това в произведението му индивидуалните преживявания и лично-емоционалното надделяват. Лирическият герой се изправя лице в лице...
Стамен Панчев е от онези българи, които през 1912 година от интелектуалци и културни дейци се превръщат в смели войни. Овладян от чувство на патриотизъм и себеотрицание, той се  впуска в боевете, но наред с бойния вик „Ура“ и желанието да отблъсне неприятеля, от неговото съзнание никога не  изчезва човещината и любовта към ближния. Именно на ужасът от войната, Стамен...
Одата „Кочо“ е поместена в цикъла „Епопея на забравените“. Тя е третото от дванадесетте стихотворения, написани от Вазов в период 1881-1884 година. Още заглавието на цикъла ни въвежда в смисъла на тези оди. Това е повествование за най-добрите, най-достойните, създателите на идеала, на висотите в обществената ценностна система, които за съжаление са забравени, тяхната памет е поругана чрез невежеството...
Стихотворението “Родина” е написано през 1912 г. То е провокирано от участието му в Балканската война, когато България е изправена пред множество изпитания.
В Ботевата творба "В механата" успоредно са разгърнати положителният и отрицателният образ на родното.
Хаджи Димитър“ е баладична поема, издадена за пръв път във вестник „Независимост“ през 1873 година. Заглавието е име на конкретна историческа личност, което обвързва текста с реалността. Стихотворението е написано по повод сражението на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 година, когато Хаджи Димитър бива смъртносно ранен. Творбата е определена като балада. В нея присъстват едновременно героичното, трагичното и фантастичното,...