На 20 април 1876 година факт става едно от най-епохалните, емоционални, героични и кървави събития в българската история – Априлското въстание. В следващите редове ще Ви запознаем по-обстойно с живота на една от действащите личности в него – апостола на Четвърти революционен окръг Панайот Волов.

Панайот Волов

Панайот Волов е роден на 23 януари 1849 година в град Шумен в семейството на обеднелия занаятчия Вичо Симеонов – Вола. Учи три години във взимното училище при Илия Блъсков и две години в местното класно училище, където негов учител е Добри Войников. Завършва през 1864 година и има желанието да продължи обучението си в чужбина, но безпаричието на семейството му е сериозно препятствие. Именно то го принуждава да започне работа при шуменски търговец. Все пак, няколко години по-късно, Панайот заминава последователно за Букурещ, Одеса и Болград (Бесарабия), където продължава обучението си.

Огромно съдействие за това оказва неговият вуйчо – Маринчо Бенли, богат търговец и патриот. През периода 1869 – 1873 година учи в Николаевската гимназия, но 6 месеца преди да завърши се разболява и е принуден да напусне училище. Престоят в странство запознава Волов както с редица млади родолюбци, така и с идеите за нацинално освобождение. На път за родния Шумен, Волов се отбива през Букурещ при вуйчо си. Известният престой при него не само му позволява да възвърне здравето си, но и да укрепи връзките си с младата българска революционна организация и най-вече със Стамболов и Ботев. След завръщането си в Шумен започва работа като учител в местното класно училище, а скоро дори е назначен за директор. Съчетава работата си с възстановяването на тайния комитет, създаден от Левски. Именно като председател на Шуменския таен революционен комитет Волов участва в общото събрание на тайните комитети през 1874 година и е одобрен за член на БРЦК.

През 1875 година Панайот Волов попада в Русенския затвор. Историята е изключително интересна. По това време, на българска територия се строи жп линията Каспичан – Шумен – Ямбол и във тази връзка у нас се намират редица европейски инженери. Между тях и местната младеж възниква конфликт, стига се до сбиване, а в основата му стои желанието на един от инженерите да се ожени за красивата българска девойка Всилка Константинова. Волов е набеден за главен виновник и заедно с други участници е хвърлен в затвора. Там той се разболява тежко, което дава повод на Баба Тонка Обретенова да убеди османците, че е неин роднина и да го вземе в къщата си, за да го лекува. След като възстановява сили, Волов преминава с „тайната поща” (създадена още по времето на Раковски и доразвита от Левски) за Влашко, за което му помагат Иларион Драгостинов и Никола Обретенов.

През август 1875 година БРЦК решава, че международната обстановка, свързана с изострянето на „Източната криза“, създава благоприятни условия за извоюване на българската свобода. За тази цел е предвидено организирането на въстание, което трябва да избухне още през същото лято. Волов е определен за апостол на Ловешко и Троянско. Във връзка с това, той заминава за Троянско, за да възобнови тайните комитети и да подготви региона за бунт. Поради заложения твърде кратък срок за организиране на българските действия, въстанието избухва само в Стара Загора, Шумен и Русе, потушено е с лекота  от турските власти и планираното от БРЦК не се постига. Волов е принуден отново да замине за Влашко. Въпреки неуспеха и слабата организация на Старозагорското въстание, то се превръща в добра основа за бъдещите действия на революционната организация и е проверка на силите за следваща по- мащабна акция – Априлското въстание.

Георги Бенковски

През ноември 1875 година Волов участва в Гюргевския революционен комитет. На него се взима решението през май 1876 година да се вдигне всеобщо въстание на територията на България. Волов е определен за апостол на IV Пловдивски революционен окръг, а за негов помощник е назначен Георги Бенковски. По-късно към тях се присъединяват Георги Икономов и Захари Стоянов. Апостолите преместват ръководството в Панагюрище, тъй като виждат, че този град е естествен център на региона и комитетът там е най-силен. Започва трескава и активна подготовка за предстоящото въстание.

Доказателство за успешната работа на Волов и неговите помощници е фактът, че организацията в Четвърти революционен окръг е най-добрата – тайно се провеждат военни учения, купуват се контрабандни пушки, изработват се ръчно оръдия и се ушиват униформи. Местната учителка Райна Попгеоргиева извезва знамето на въстанието.

Макар и определен от БРЦК за главен апостол, с развитието на събитията, Волов отстъпва тази чест на Бенковски, пренебрегвайки личната слава и гордостта в името на общото благо. За това решение той споделя на Захари Стоянов:

„Аз му отстъпих доброволно, защото е по-достоен от мене.“

По инициатива на Волов, на 14 април 1876 година около село Мечка, в местността Оборище, е свикано събрание на комитетите от IV революционен окръг. На него юнаците полагат клетва да служат вярно и до смърт на отечеството. Въпреки че е планувано за месец май 1876 година, въстанието избухва преждевременно именно в този революционен окръг. Това се случва на 20 април, когато Тодор Каблешков изпраща до ръководството в Панагюрище така нареченото „кърваво писмо” (подписано е с кръст, нарисуван с кръв). Така, в 4 часа следобед, Волов с изстрел известява за началото на въстанието за целия окръг. Въстаниците успяват бързо да овладеят града. Изграден е военен съвет наречен „Българско привременно ръководство в Средна гора”.

Паметник на Волов при лобното му място

Две седмици по-късно той, заедно с Каблешков и Икономов, прави неуспешен опит да вдигнат хората в Карлово и Сопот на бунт. Въстанието е жестоко потушено. При опит да се оттегли във Влашко, на 26 май Панайот Волов намира смъртта си във водите на река Янтра, под Беленския мост. Така завършва животът на тази бележита българска личност. Той не успява да види свободна България, но приносът му, макар и често забравян, е наистина огромен. Въпреки крехката си за такива дела възраст, Волов разгръща широка дейност на учител и революционер, на достоен син на България.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Панайот Волов – забравеният апостол
4.6 от общо 135 глас(а)
Петър Ангелов
Петър Ангелов е студент по „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На 24 години е, родом от Сандански, проявява интерес към политиката, спорта и българската история. Силно се вълнува от периода от родното минало, предшестващ 9 септември 1944 година.

2 КОМЕНТАРА

Отговор