Димчо Дебелянов — „Аз искам да те помня все така“

1
11177

Поезията на Димчо Дебелянов изразява непрестанното дирене на хармония и смисъл. За него жената е неотменима част от загадъчната и тайнствена същина на света. Най- известното любовно стихотворение на поета несъмнено е “Аз искам да те помня все така”, където основен е мотивът за раздялата. Любовта намира върховната си реализация в мига на раздялата, тя е нещо, което не може да бъде преживяно, а само бленувано и страдано  “… и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим.”.  Този момент е пресечна точка на бъдещето и миналото – настоящият момент е проектиран в бъдещето, за да бъде превърнат в сакрален спомен, в който любовта ще остане недосегаема.

 


Аз искам да те помня все така


 

Аз искам да те помня все така: 
бездомна, безнадеждна и унила, 
в ръка ми вплела пламнала ръка 
и до сърце ми скръбен лик склонила. 
Градът далече тръпне в мътен дим, 
край нас, на хълма, тръпнат дървесата 
и любовта ни сякаш по е свята, 
защото трябва да се разделим.

„В зори ще тръгна, ти в зори дойди 
и донеси ми своя взор прощален – 
да го припомня верен и печален 
в часа, когато Тя ще победи!“ 
О, Морна, Морна, в буря скършен злак, 
укрий молбите, вярвай – пролетта ни 
недосънуван сън не ще остане 
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас, 
чертаят мрежи прилепите в мрака, 
утеха сетна твойта немощ чака, 
а в свойта вяра сам не вярвам аз. 
И ти отпущаш пламнала ръка 
и тръгваш, поглед в тъмнината впила, 
изгубила дори за сълзи сила. – 
Аз искам да те помня все така…

1 коментар

  1. И ти отпущаш пламнала ръка
    и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
    изгубила дори за сълзи сила. –
    Аз искам да те помня все така…
    Боже, колко хубаво…видях образ…прегърнах, съпреживях…Велик!

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР