Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Широко разпространена е легендата, разказана от Теофан Изповедник, за кан Кубрат и синовете му, за силата на единството и обединението, но и за слабостта на разединението. завета на баща си и се разделят, което в крайна сметка се оказва пагубно за Стара Велика България. Нека оставим мита настрана обаче – какво се случва със синовете на кан Кубрат?

Най-големият Батбаян (Баян или Безмер, както е наречен в „Именник на българските канове”)  остава да управлява бащиното наследство. Котраг, вторият син, потегля на север и се заселва край средното и долното течение на река Волга, считан  за основател на Волжка България. Третият син, Аспарух, потегля на юг и създава Дунавска България, а неговата история ни е добре позната. Четвъртият син, Кубер, също потегля на юг и стига по-далеч от брат си, заселва се в днешна Македония. За най-малкият син – Алцек, информацията е оскъдна. Ето какво пише франкският летописец Фредегар в Gesta Dagoberti I regis francorum”:

„В това време българският воевода на име Алцеко (Alzeco), който бе напуснал своя народ неизвестно по коя причина, мирно достигнал до Италия и отишъл с цялата си войска при крал Гримуалд, като му обещавал, че ще му служи и ще живее в неговото царство. Гримуалд, като го изпратил при сина си Ромуалд в Беневент, заповядал на последния да определи местоживелища на Алцеко с неговия народ. Ромуалд го приел благосклонно и им назначил разпръснати места за поселение, които дотогава били пусти, а именно: Sepinum, Bovianum et Iserniam, и по други градове в своята територия, а самаго Алцеко, като изменил името на достойнството му, заповядал вместо вожд (воевода, dux) да се нарича gastaldius-управител.“

Паметник на кан Алцек в Италия
Паметник на кан Алцек в Италия, поставен от фондация „Въздигане“

Оттук разбираме, че Алцек също потегля на юг и се установява в днешна Италия, където получава титлата „гасталд” (на италиански: gastaldo) – управляващ административен окръг, а водените от него българи са заселени в  Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе, централна Италия. След разпадането на Римската империя през V век, тези земи опустяват (населявани са от етруските, япигите, месапите в по-ранни времена). Според Теофан Изповедник, преди да се заселят там, водените от Алцек българи преминават през Равена и Пентиполи.

В историята се споменава и за друг кан Алцек или по-скоро Алциок, който е бил вожд на българските орди в Аварския хаганат. В средата на VII век избухва битка между българите и аварските вождове за властта в хаганата, която завършва с тежко поражение за първите. Част от българите, предвождани от Алцек, търсят помощ от франкският крал Дагоберт, който отначало им предоставя убежище и ги приема. Една нощ обаче кралят заповядва те да бъдат убити и едва 700 успяват да се намерят спасението.

Не може да се каже със сигурност каква е връзката между двамата. Според някои историци става въпрос за един и същи човек, според други налице е родствена връзка. Логично е да бъде подложена на съмнение теорията за това, че двамата са една и съща личност. Събитията в Аварския хаганат се развиват през 631 година, а заселването в регион Молизе – след 662 година, тъй като Гримуалд управлява в периода 662–672 година. Настрана, ако става въпрос за най-малкия син на Кубрат, практически той няма как да е бил роден преди брат си кан Аспарух, чието рождение е около 640 година.

Не пропускайте луксозното издание „Писмата на Левски“ с 40% отстъпка.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Едно от най-мащабните проучвания по темата за Алцек и българите в Италия е направено от д-р Винченцо Д’Амико в 1942 година. Разбира се, това изследване не може да бъде смятано за напълно достоверно и истинно. Самият автор казва, че липсата на по-задълбочени предишни трудове и изобщо на отсъствието на интерес по тази тема са затруднили работата му. Той е учуден от факта, че никой преди него не е обърнал внимание на ролята на българските заселници за оформянето на съвременната италианска нация, за демографския ефект и за приноса в селското стопанство. Д-р Д’Амико говори за заселване на българи в Италия още от V век, когато Атила завзема територии в северната част на Апенинския полуостров, но това няма да бъде акцент в настоящата статия.

Кан Алцек заема по-ниско място в йерархията от Ромуалд, но все пак той остава водач на своите хора, постига военно и политическо покровителство, а освен това и административна автономия. Известно време е съществувала и духовна такава. Българите запазили религиозните традиции, но под влиянието на лангобардските, франкските и църковните феодали постепенно приемат християнството и скъсват с езическите обичаи. След християнизирането им сред тях се разпространяват манихейството и богомилството, ереси добре познати в нашите земи.

 Ето какво казва Винченцо Д’Амико за приноса на българите:

 „В асимилаторския водовъртеж те (българите) се отплащат с многообразното ново въздигнато достойнство, с отдаването на нова девствена и дива кръв, на физическия динамизъм и бойния дух, които те преливат в благородните но изтощени артерии и вени на западащия унил италиец от ранното средновековие, като по този начин съживиха старата добродетел на римската универсалност”.

Celle di Bulgheria

Опитът на българите в земеделието оказва влияние и върху формирането на съвременното италианско земеделие. Освен това потомците на Алцек от Молизе и Абруци участват в Първата и Втората световна война, където също оставят своята следа.

Българската следа в Италия е запазена и до днес. На 400 км южно от Рим се намира градчето Челе ди Булгерия (в превод „българските килии”). Килиите в думата “celle” идват от гръцките монаси, които са посрещнати там от български воини. Планината, под която е разположено градчето, се нарича „България”. Въпреки че са подложени на инфилтрации и влияние на разнородни култури, българите в Италия успяват да запазят своя бит. Д-р Д’Амико споделя, че в средата на ХХ век в Италия българският етнос наброявал над 3 милиона души, разпределени в над 700 селища. Символ на българското наследство на Апенините е откритият на 8 юни 2016 година триметров паметник на кан Алцек.

Темата за Алцек и за българските следи в Италия е безспорно благодатна и интересна, заслужаваща историческо вглеждане и задълбочен анализ в бъдеще. Със сигурност това няма да бъде никак лесна задача, тъй като сведенията и източниците са оскъдни, а и тези, които съществуват не бива да се изследват безкритично и да бъдат считани за напълно истинни. Но дори наличната информация към момента, би могла да ни подскаже едно- граници за българската култура и дух не съществуват.


Не забравяйте да ни последвате в Instagram и да се абонирате за образователните ни видеа в YouTube. Изтеглете сега приложението на магазина ни BULGARIANHISTORY.SHOP за iOS и Android и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Кан Алцек и българската следа в Италия
4.5 от общо 158 глас(а)
Петър Ангелов
Петър Ангелов е студент по „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На 24 години е, родом от Сандански, проявява интерес към политиката, спорта и българската история. Силно се вълнува от периода от родното минало, предшестващ 9 септември 1944 година.

3 КОМЕНТАРА

  1. Да не е случайна публикацията на Винченцо Д.Амико.Прочетете книгата „Казанския път“на Иван Робанов и ще си отговорите на много въпроси.

  2. Момче младо прави разлика между етнос и хора с някакв далечен спомен за особен произход от Алцековите българи.

  3. Поздравление, приятелю! На верен път си! Аз имам издадени книги по този въпрос, но едва ли си ги срещал. Например монографията ми „Кубер и българите от Македония, Тракия и Мизия“, в която се съдържа научната час по въпроса за Алцековите българи; също така романът ми ТОМИРАС издаден през 2002 г. За съжалени, в България книгите рядко успяват да надскочат мястото, където са създадени!

Отговор