От наученото не остава и място за съмнение, че българите били компетентни и опитни бойци, които често сразявали по-многоброен противник.
През Средновековието религиозната принадлежност на дадена страна и нейният народ има изключително важно значение. Споделената религия означава приобщаване към определена цивилизация, представлява самия етикет цивилизация, улеснява търговията, играе ролята на важна предпоставка за уважаването и спазването на международните договори, изразява светогледа и принципите на една значителна маса от хора.
Това е времето на засилване на монотеистичните религии и в различни...
В това кръвопролитно сражение с неясен победител, сръбската армия губи предводителя си княз Лазар и претърпява значителни загуби в жива сила. На османската войска също са нанесени тежки поражения и самият емир Мурад I (1362-1389) намира смъртта си.
Една от елитните войнскови групи на древността са скандинавските бойци, които император Василий II цели да се превърнат в средството за осъществяването на неговите грандиозни амбиции за експанзия на византийските територии.
„Бичът на империите“, „Божият гняв“ и „Черната смърт“ са сред епитетите, с които жителите на средновековния свят със страх са наричали болестта, известна като чума.
Ивайло не е отрицателен, не е дори противоречив образ от нашето минало. Колкото и плакатно да звучи, определението "Смело сърце" му приляга не по-малко в сравнение с филмовия герой на Мел Гибсън и с историческия Уилям Уолъс.
Вeрни на своите традиции, българите основали държава, наречена от историците “Волжка България”. Съдбата обаче не била благосклонна и към тази България.
Първата част на това изследване ни запозна с историографските образи на Кoнстантин XI и Мехмед II, главните действащи лица във финалните етапи на мюсюлманското завоевание на Балканите. Наблюдавахме първите ходове на политиката на привидна немощ, с която османският султан целял да заблуди своите опоненти за своите истински стремежи.
В настоящето изследване ще продължим излагането на стратегическите ходове, чрез които султан...
Първите хартиени писмени паметници в България са датирани от XIII век – Дубровнишката и Ватопедската грамота на цар Иван Асен Втори от 1230 година, Търновското четириевангелие от 1273 година и Виргинската грамота на цар Константин – Асен от 1277 година.
Историята на средновековното военно изкуство е изпъстрена с най-различни сюжетни линии. Организирането на Кръстоносните походи, нашествията на степните племена и възходът на ислямските армии са сред най-познатите. Има обаче и такива, за които и учените, и популярната историография говорят относително рядко. Именно в тази категория попадат разказите за наемниците.
Съвременното ни общество почива на няколко фундаментални принципа в отношението си...
Към момента за първи предводители, повели въоръжена сила срещу османците с целенасочената задача да възпрат тяхното проникване на български територии, се считат Иван Асен IV и Михаил IV Асен.
Едва ли има българин, който да не е чувал за „Златния век“ или за цар Симеон. Не е случаен фактът, че именно този български владетел остава в спомените на всички като един от най- успешните. По време на неговото управление (893 – 927 година) България постига невиждани дотогава успехи срещу Византия, забележителен е и напредъкът в сферата на културата....