Годината 1453-а и превземането на Константинопол бележат края на Балканската игра на тронове – вековното съперничество между владетелските династии на Българското царство, Сръбското кралство и Византийската империя. Но надиграни в собствената си битка България, Сърбия и Византия се превръщат единствено в свидетели на залеза на своето могъщество и възхода на една нова империя, чиято роля подценяват до момента, в който за противодействие вече е твърде късно.
През ΙΧ първата половина на X в. българската държава се издига като една от могъщите европейски сили, претендент за хегемония в Източна и Югоизточна Европа и способна да отстоява интересите си пред Византийската и Франкската империи. Тези външнополитически успехи се дължат до голяма степен на вътрешната хармония и разбирателство, които царят сред населението, включващо основно прабългари и славяни. Процесът...
Еднозначен отговор на този въпрос не може да бъде даден поне засега. Оставяме на Вас да направите собствено заключение, а това какво историята ще приеме за по-достоверно само времето ще покаже.
Първите хартиени писмени паметници в България са датирани от XIII век – Дубровнишката и Ватопедската грамота на цар Иван Асен Втори от 1230 година, Търновското четириевангелие от 1273 година и Виргинската грамота на цар Константин – Асен от 1277 година.
Разгромът при Филипопол на практика отваря вратите на Тракийската низина пред латинците. Както отбелязва император Анри в писмото си до папа Инокентий III, латинците завзели земя, равняваща се на „петнадесет дни път“ - т.е. ок. 350 км на дължина, визирайки равнините от Траянови врата до Черно море.
Православието е съхранявало и сплотявало българите през хиляди съдбоносни изпитания, затова и през епохата на Средновековието то е било най-важният компонент за могъществото на средновековната българска държава.
В това кръвопролитно сражение с неясен победител, сръбската армия губи предводителя си княз Лазар и претърпява значителни загуби в жива сила. На османската войска също са нанесени тежки поражения и самият емир Мурад I (1362-1389) намира смъртта си.
Второто българско царство е период, в който народът ни изживява поредица от превратности, които само в рамките на два века създават една далеч по-пъстра и наситена със събития картина в сравнение с епохата на Първата българска държава. В края на XIII век България преминава през изключителна тежка политическа, административна и социална криза, свързана с поредица от татарски нашествия, избухването...
Решителните действия на българите и ромеите през 718 г. довели до разгрома на армиите на Маслама и не позволили създаването на арабско предмостие към сърцето на Европа, което дало повод на хронистите да нарекат Тервел "спасител на Европа".
Една от елитните войнскови групи на древността са скандинавските бойци, които император Василий II цели да се превърнат в средството за осъществяването на неговите грандиозни амбиции за експанзия на византийските територии.
Битката при Одрин (Адрианопол) от 1205 година завършва с една от най-големите и значими средновековни победи на българската държава.
В третата част от нашето изследване, проследяващо края на една епоха за Балканите, ще обърнем внимание на окончателното установяване на Османския султанат, вече като империя, върху руините на балканските цивилизации и ще установим какви са били политическите и културни последици от това за Европа и Балканите в частност.
Прочети тук първа и втора част.
Противоречията в османския лагер по отношение на...