В следващите редове ще прочетете избрани откъси от най-новото ни издание - „Райхът и Царството: Германското присъствие в България (1933 - 1940 г.)“ на доц. д-р Владимир Златарски. В случай, че темата и откъсът ви се сторят интересни, не пропускайте да поръчате книгата от банера по-долу.
По времето на националсоциализма в Германия организирането на младежта е важна брънка от веригата...
Началото на ХХ век е време на бурна модернизация на България. Внасят се все повече модерни промишлени стоки – технологични, фармацевтични, облекло и парфюмерия, спорт… всичко, от което има нужда съвременният човек. Появява се и все по-разнообразна българска промишленост, която се стреми да достигне качеството на вносните конкуренти, но и ги превъзхожда по ценова изгодност.
Тъй като рекламите на българска...
В следващите редове ще прочетете избрани откъси от най-новото ни издание - „Райхът и Царството: Германското присъствие в България (1933 - 1940 г.)“ на доц. д-р Владимир Златарски. В случай, че темата и откъсът ви допаднат, може да поръчате книгата от банера по-долу.
В края на май 1935 година председателят на Райхстага и райхсминистър на авиацията Херман Гьоринг предприема пътуване...
Преди да преминат река Дунав и да заемат земите на Балканския полуостров, пътят на българите преминава през част от територията на днешна Молдова и Румъния. След тяхното преселение, етническото им присъствие в тези земи остава. Именно това обстоятелство обяснява факта, че скоро след създаването на българската държава, нейните граници се простри далеч отвъд Дунав. Трансилвания и Влахия при управлението...
През втората половина на 80-те, след извършен анализ, български военни решават, че специфичният планински релеф на Балканите изисква специален лек „планински“ танк – много подвижен, с голяма огнева мощ и трудно забележим от радиолокаторите.
Този проект е възложен на Военния научно-технически институт в София, за да разработи лек плаващ танк.Като потенциален боен опонент е разглеждан югославският М-84 – на средна...
Тридесетте години на ХХ век често са наричани „златното десетилетие на София“. Тогава столицата ни прави все по-големи крачки към окончателното си превръщане в модерен европейски град, а основна заслуга за това имат двама градоначалници – ген. Владимир Вазов и инж. Иван Иванов.
Последният стъпва в длъжност през май 1934 г. и към днешна дата е най-дълго управлявалият кмет на столицата....
В подножието на Язова планина, намиращ се на 7 км. от Чипровци и на 30 км. от Монтана се намира Чипровският манастир „Св. Иван Рилски” - ням свидетел на редица важни събития от историята на българската държава, случили се в този край.
Той възниква през IX – X в. - период, в който са съградени множество църкви и свети обители...
Военната история е способна да поднесе някои невероятни изненади. Например, представяте ли си четирима души да превземат цял град без да пукне и една пушка? Е, през Балканската война Пейо Яворов и трима негови другари се заемат най-сериозно с такава дръзка операция.
Годината е 1912, месец октомври. Една от българските сили, действаща в района на Беломорието, е Родопският отряд на...
Настоящият текст е част от задълбоченото ни изследване върху Карвунското (Добруджанското) княжество. Първата и втората част на материала може да прочетете тук и тук.
Със смъртта на незабравимия Добротица, както добруджанският деспот е наречен в генуезки хроники, златната ера на неговите владения достига до своя край. На престола застава неговият син, наричан в генуезкото официално деловодителство като Иванко. Всъщност, колкото...
Модерната понастоящем тема за феминизма и правата на жените далеч не е нещо ново и е занимавала българското общество още преди Освобождението. Дори и малкото защитници на женските искания за достъпно образование, като Петко Р. Славейков, изтъкват на преден план по-скоро рационални причини за него като подпомагане възпитанието на децата. Единствен Любен Каравелов посочва като причина нуждата от еманципация...
В следващите редове ще проследим етимологията на военните звания в българската армия. За по-удобно ще започнем от най-ниския чин към най-високия.
В историята си България познава общо седем Велики народни събрания (ВНС) – пет от тях са от времето на монархията (1879, 1881, 1886, 1893, 1911), едно е свикано в по-специфично положение (1946) и едно е от съвсем близкото минало (1991). Обстановката за изборите за VI ВНС през 1946 година е специфична, тъй като моментът е преходен към нова политическа...