Съединението на Княжество България и Източна Румелия днес е празник, който ни обединява. В далечната 1885 година обаче на политическата сцена у нас се разиграва такова разделение, каквото дори на нея рядко може да бъде видяно.
В настоящето изследване проф. Пламен Павлов разглежда един от най-непознатите и спорни моменти в историята на Второто българско царство. Бил ли е всъщност Чака български цар или това е един от многото митове в родната история?
В българската средновековна история, страдаща от липсата на достатъчно извори, има много дискусионни моменти, един от тях е този около края на Второто българско царство.
След оформянето на коалицията на балканските държави срещу Турция през 1912 година и започването на Балканската война, бързо става ясно колко наивни са били надеждите на българското държавно ръководство за истинските намерения на Сърбия и Гърция. Борбата в Македония със сърби и гърци е на живот и смърт – достатъчно е да споменем издействаното от Русия назначаване на сърбина Фирмилиян...
С помощта на нашите приятели от SmartiGraphs направихме тази инфографика, която представя нагледно как се стига до Съединението и какви са последствията от него. Още информация за SmartiGraphs може да намерите на фейсбук страницата им.
Герой или страхливец? Около тези събирателни гравитират малко или повече всички хипотези за българския владетел.
Така през 1935 година се проваля с гръм и трясък операцията на югославското военно разузнаване за преврат срещу цар Борис и осъществяване на бленуваната от югославската върхушка „интегрална Югославия“.
След Освобождението на България и установяването на границите ѝ от Берлинския договор, през годините те неведнъж са били изменяни в резултат на различни външни фактори. В началото на ХХ в. на Балканския полуостров, а и в европейски и световен мащаб се случват събития, които неминуемо оказват влияние върху държавите – били те малки или големи, победителки или загубили.
Каква е...
Младотурската революция, известна още като Хуриета, по своята същност е държавен преврат, състоял се по време на управлението на султан Абдул Хамид II.
По всички стандарти триумфът на Румъния е безславен. Българите от онова време наричат похода им с презрение – „Кокошкарския поход“. Срещу румънската армия не воюва никой, ударът в гръб е непредизвикан и лишен от морална обосновка.
Ако искаш да гледаш още подобни видеа, подкрепи ни в Patreon 👉 https://www.patreon.com/bulgarianhistoryМакар България да не е отправна точка на кръстоносните походи, те оказват огромно влияние над държавата. Тя нерядко се сблъсква с рицарите, а след установяването на османците гледа с надежда към акциите им като начин за извоюване на своята свобода. Така се стига до ситуация, в която...
Българо-гръцкото противопоставяне е може би най-сложното и всеобхватно противоборство сред балканските народи. Докато за османците може да се каже, че са чужд във всяко отношение субект, българи и гърци гледат на себе си като претенденти за средновековното наследство, което се оспорва взаимно.