След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година проблемите на  населението от Македония и Одринско се задълбочават. От една страна султанската власт не се справя нито с нарастващите националноосвободителни движения на подвластните си народи, нито с апетитите на съседите си. От друга страна се засилва влиянието на Великите сили, които с оглед на собствните си интереси, се стремят да влияят още повече върху вътрешната политика на Османската империя. Разоренията от въстанието в съчетание с недоволството както на християнското население, така и на мюсюлманите,  довежда до избухването на революция, обещаваща преустройство из основи на досегашния ред във Високата порта.

Демонстрация в София в защита на българите в Македония, след края на въстанието

Младотурската революция, известна още като Хуриета (от арабски – свобода), по своята същност е държавен преврат, състоял се по време на управлението на султан Абдул Хамид II. Началото на революцията е поставено на 3 юли 1908 година, като целта е да се възстанови конституцията от 1876 година. Революционерите искат ограничаване на абсолютната власт на държавния глава и реформиране на остарелите структури на османския апарат. Действията им се възприемат като единственото възможно средство за запазване на териториалната цялост на държавата и противодействие на националноосвободителните движения. „Ябълката на раздора“ отново се оказва Македония, където избухва въстанието, а поводът – подготвяните за областта реформи от Великите сили.

Ключова роля в Младотурската революция играе генералният инспектор на Македония Хюсеин Хилми паша, който направлява дейността по създаването на младотурските кръжоци, а особено дейни в тази работа се отличават офицерите Ниази бей и Енвер бей. Революцията е успешно подготвена от главнокомадващите на гарнизоните в Македония, подкрепени от функционерите на Комитета за единство и прогрес (КЕП, чийто създател е османският реформатор Ахмед Риза бей). Последните впоследствие поемат ръководството, за да е възможно изграждането на политическия облик на революцията.

Бунтът бързо се разпространява сред военните подразделения на румелийската област и правителството не успява да организира въоръжено противодействие. Султанът капитулира и официално обявява съгласието си да удовлетвори исканията на бунтовниците. Революцията постига непосредствените си цели, но в дългосрочен план се проваля. След като вземат властта, офицерите и КЕП явно демонстрират, че нямат нито ясна политическа програма, нито умения за по-умело управление на държавата. На 13 април 1909 година армейските части на Истанбулския гарнизон се разбунтуват и настояват за връщане на шериата (обичайното право), на ислямските порядки и за изгонване на ръководителите на младотурците от Османската империя.

Султанът веднага приема техните искания. Лидерите на младотурците, начело с армейските корпуси в Солун и Одрин, както и създадените паравоенни формирования се отправят на поход към Истанбул. В него участват под предводителството на Яне Сандански, Христо Чернопеев и Тодор Паница 1,200 четници от Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Когато наближават града, на страната на контрареволюционерите преминават и частите на Османския военен флот, които блокират столицата по вода. На 26 април успяват да поставят столицата изцяло под свой контрол и окончателно е осуетен опитът за контрапреврат на султана. На следващия ден Османската империя осъмва с нов султан – Мехмед V.

Младотурците в Истанбул

Централен елемент от Младотурската революция е единодействието между младотурците и дейците на ВМОРО. Поради хаоса, създаден в централното ръководство след въстанието от 1903 година и смъртта на Дамян Груев през 1906 година Вътрешната организация като че ли няма ясна позиция относно младотурците и тяхната дейност, а редица мемоарни материали от този период говорят за липса на координация, и въобще предаване на информация между различните революционни окръзи непосредствено преди и след обявяването на Хуриета. Въпреки това се стига до размяна на писма между младотурците и най-влиятелният Битолски революционен окръг, благодарение на които се намалява видимото напрежение, породено от неуредените отношения между двете организации.

В първото писмо отговор от младотурците до Битолския окръжен комитет се посочват конкретните цели на османските реформатори: „…без разлика на вера и народност, да отстоим гражданските си права, да възстановим конституционното правителство, да възвърнем народното  представителство (парламентът) и като седнем всички съотечественици  в този парламент на едно място един до друг, без разлика на народност и религия, с взаимни сили да отмахнем настоящия деспотически и незаконен режим…“

Кое подбужда революционерите от ВМОРО, борили се дълги години за промяна на положението в Македония и Одринско, да окажат помощ на една от фракциите в междуособните войни в Османската империя? Първоначално християните, населяващи тези области, са подмамени от щедри обещания за законност и ред в областта, както и благосклонна политика по националните им въжделения. Новата обстановка, не предполага продължаване на обичайната линия на въоръжено противодействие, затова ВМОРО излиза от нелегалност и от основните ѝ крила се образуват две нови политически партии – Съюз на българските конституционни клубове (СБКК) и Народна федеративна партия (българска секция) (НФП). Местният весник „Работническа искра“ в уводната си статия „Партиите и работниците“ дава своя характеристика на новоизгрелите политически формации. НФП (българска секция) е представителка на дребната буржоазия. СБКК, от своя страна,  представлява интересите на едрата буржоазия. Описани са като националистически партии със седалища в Солун.

СБКК представлява консервативната десница във ВМОРО с ръководители Тома Карайовов, Владимир Руменов и Тодор Лазаров. Съществува от септември 1908 година до ноември 1909 година. Последователно се основават конституционни клубове в Солун, Велес, Щип, Куманово, Кратово, Крива паланка, Истанбул. Приемат се програма и устав на организацията, като в него ясно са посочени целите ѝ: „Българският конституционен клуб има за цел: а) да даде гражданско и политическо възпитание на българския народ в духа на конституционните свободи – областно самоуправление на Македония и Одринско; б) да пази и развива българската народна култура.“ Двете български партии дават четирима депутати в турския парламент: Тодор Павлов, Панчо Дорев, Димитър Влахов и Христо Далчев.

Яне Сандански

НФП (българска секция) e изразител на идеите на реформаторската левица от ВМОРО. Действа от август 1908 година до август 1910 година. Негови представители са Яне Сандански, Христо Чернопеев и Димитър Влахов. Яне Сандански чете „Манифест към всички народности в империята” и декларация за бъдещата помощ за младотурците във връзка с подобряването на материалното и политическото положение в Македония, в които са демонстрирани позициите им.  Организацията, както е отбелязано в нейни документи: „… е застанала върху почвата на интересите главно на оная част от българското население, което съставлява подавляващо негово болшинство и най-главният елемент на тая партия — лишените от държавни грижи собственици, безимотните и малоимотните чифлигари, дребните стопани, занаятчии и търговци.“

Правилникът на НФП (българска секция) гласи, че член може да бъде: „всеки българин, отомански гражданин, навършил 20 години“. Личи последователността в линията за създаване на Балканска федерация, която да замести Османската империя след разпадането ѝ. „Политическото късогледство“ се изразява в това, че освен българското крило не се създават такива на останалите балкански народи, което за пореден път изкарва на преден план национализма.

В тази посока се насочват и действията на младотурците, надделявайки над реформаторските им идеали. Само след две години на политически толеранс, с прилагането на член № 4 от Закона за сдруженията, забраняващ организации с етнически характер, са премахнати СБКК и НФК (българска секция) и е извършена обезоръжителна акция в Битолския вилает. Неблагонадеждното доверяване на левицата подронва техния авторитет за разлика от този на десницата, който се увеличава в пъти. Въпреки лозунгите за равенство и ред младотурците извършват широкомащабна преселническа акция, чиято цел е да минимизира влиянието на християните в областта. Множество български дейци падат в жертва на новия терор, а вътрешната организация възстановява нелегалната си мрежа и подновява въоръжената борба.

Тодор Александров

Всъщност надеждите за продължително единодействие между ВМОРО и Младотурския комитет се оказват нереалистични. Това е видимо от редица младотурски инициативи, сред които намерението за посрещане на гръцки андартски чети в македонски градове по примера на шествията на четите на ВМОРО, молбата за амнистиране на осъдения на смърт от Организацията Петър Лигушев и посрещането на сърбоманския войвода Григор Соколов-Ляме в Прилеп, а въпреки всеобщата радост в първите дни на Хуриета някои войводи като Алексо Стефанов и Тодор Александров докрай не се доверяват на обещанията на младотурците.

Други като легендарния Апостол Петков – Ениджевардарското слънце намират смъртта си в борбата срещу младотурците именно след подновяването на революционната дейност. Вижданията на двете организации също са твърде различни. Младотурците виждат една централизирана държава, в която организацията им има ръководната роля, докато дейците на ВМОРО виждат една децентрализирана структура, в която всяка от двете организации ще запази своята автономия…и своето оръжие.

Въпросът за бъдещето на Македония и Одринско остава открит, като съвременниците на Балканските войни се надяват именно те да са последният епизод в сагата по разрешаването му. Политическите амбции на нито един балкански народ не остават удовлетворени напълно  дори след тридесет години.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Младотурска революция – част от Македоно-Одринската епопея
4.7 от общо 7 глас(а)
Магдалена Джунова
Магдалена Джунова е студентка в специалност “Педагогика на обучението по история и философия” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. На 22 години, възпитаничка на Гимназия с изучаване на чужди езици “Сесар Вайехо”. Проявява интерес към политиката и международните отношения в новата и съвременната история. Силно се вълнува от следосвобожденската история на България и личностите на българското Възраждане.

Отговор