Българо-гръцкото противопоставяне е може би най-сложното и всеобхватно противоборство сред балканските народи. Докато за османците може да се каже, че са чужд във всяко отношение субект, българи и гърци гледат на себе си като претенденти за средновековното наследство, което се оспорва взаимно.
Падането на българската държава под византийска власт е съпътствано от условия и предпоставки, които предхождат управлението на Самуил с повече от век.
След Първата световна война България претърпява крушението на националния си идеал. Българската войска е сведена до минимум, духът на народа е безогледно тъпкан. Но в сърцата на българите гори пламъкът на надеждата.
Последствията от формирането и действията на Балканския съюз са видни и до днес, над век след сключването му. Междусъюзническата война слага края на това крехко обединение и потапя в кръв региона.В наши дни повечето исторически извори хвърлят вината за развалянето на съюза на балканските християнски държави върху България. Все още битува мнението, че страната е предала братските православни народи...
Непосредствено след Освобождението като доминираща политическа сила в България се налага Либералната партия. Нейните водачи са Петко Каравелов, Драган Цанков, Петко Славейков и други, които вярват в свободолюбивите и демократични идеали на възрожденската епоха. Срещу техните разбирания за по-голямо общинско самоуправление и либералната конституция стои Консервативната партия. Лидерите й Константин Стоилов, Григор Начович, Димитър Греков и други смятат, че...
В третата част от нашето изследване, проследяващо края на една епоха за Балканите, ще обърнем внимание на окончателното установяване на Османския султанат, вече като империя, върху руините на балканските цивилизации и ще установим какви са били политическите и културни последици от това за Европа и Балканите в частност.
Прочети тук първа и втора част.
Противоречията в османския лагер по отношение на...
Свищов е наричан градът на 100-те първи неща. Ако човек се разрови сред тях, може да намери неподозирани събития
По всички стандарти триумфът на Румъния е безславен. Българите от онова време наричат похода им с презрение – „Кокошкарския поход“. Срещу румънската армия не воюва никой, ударът в гръб е непредизвикан и лишен от морална обосновка.
Политическият живот на България никога не е бил лишен от интриги, скандали и спорни моменти. Показателна за това е т.нар. Деклозиерова афера, развихрила се в навечерието на влизането на България в Първата световна война.
За да вникнем в нейната същина трябва да се върнем към Българското лято на 1915 година. Така историците наричат периода, в който Антантата и Централните сили...
Идеята да се построи град, който да бъде „първа столица на социализма” се заражда много скоро след промените от 1944 година. Причините са ясни – социалистическа България се нуждае от селище, което да се превърне в символ на новия строй и да свидетелства за неговите успехи. Димитровград трябва да се различава от израсналите по време на „буржоазната“ епоха градове и да...
Основано през втората половина на размирния XIV в., от българския деспот Йоан Комнин (брат на цар Иван Александър), Валонското княжество бързо приема ролята на търсен търговски и политически партньор от могъщите средиземноморски републики Венеция и Дубровник.
Стратегическото разположение на Валона върху Адриатическия бряг и контрола върху Онтарския провлак позволяват на българското владение да просперира в условията на засиленото търговско корабоплаване,...
Вестта за извършването на Съединението през 1885 година предизвиква вълна от небивал възторг у българския народ. Едва ли могат да се намерят по-верни и по-истински думи от тези на съвременниците на този величав момент в нашата нова история. Съединена България празнува с пълно сърце. Направена е първата крачка към осъществяване на националния идеал – обединяване на българското етническо землище в една държава.