Идеята да се построи град, който да бъде „първа столица на социализма” се заражда много скоро след промените от 1944 година. Причините са ясни – социалистическа България се нуждае от селище, което да се превърне в символ на новия строй и да свидетелства за неговите успехи. Димитровград трябва да се различава от израсналите по време на „буржоазната“ епоха градове и да символизира „волята за ново начало и необятни хоризонти“ пред Народна република България.

Освен идеологическите причини, не липсват и икономически такива. Развитието на селското стопанство – един от приоритетите на новата власт, е неразривно свързано с химическата промишленост. В годините след Втората световна война обаче този отрасъл се намира в много тежко състояние и единственият начин това да се промени е държавата да инвестира в изграждането на нови мощности. Партийните дейци виждат района около Хасково като идеален за изграждане на предвидените заводи главно заради наличието на вече разработени находища на въглища.

БКП прави всичко по силите си да превърне града в емблема на социалистическия строй. Поради тази причина Димитровград става част от творчеството на партийните художник. "Димитровград се изгражда" - Димитър Куманов
По време на строежа, а и до края на самия режим, БКП прави всичко по силите си да превърне града в емблема на социалистическия строй. Поради тази причина Димитровград става част от творчеството на партийните художници. „Димитровград се изгражда“ – Димитър Куманов

Конкретният избор пада върху три села – Раковски, Мариино и Черноконево, които освен всичко друго се намират в близост и до пресечната точка на жп линиите изток-запад и север-юг. На 3 април 1947 година, на заседение на общинската управа на село Раковски, се взема решението „да се замоли Министерския съвет да преименува общината ни от село на град, като в същия се включат село Мариино и поселището към заводи „Вукан“, с център гара „Раковски“.

Началото на грандиозния строеж е поставено на 22 юни 1947 година, когато  пристигат първите младежи със задачата да изградят „града на мечтите”. Решението да бъде кръстен на Георги Димитров допълнително „окрилява” работниците, чиято бройка през следващите години ще достигне няколко десетки хиляди от близо 1000 населени места. За извършването на строителните работи е сформирана бригадата „Млада гвардия“, чиито девиз е „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“. Сред строителите на Димитровград е и поетът Пеньо Пенев, който дори посвещава част от творчеството си на града:

„Димитровград е

        извор на сили

Време за книги! Безплатна доставка за всяка поръчка.

КЪМ МАГАЗИНА

                и младост,

между вчера и днеска –

            здрав фронт;

широко пристанище на нашата радост,

граница будна

        от сърца и бетон!

На дните ни той е

            топложивият дъх!

и на мечтите ни –

            величавият връх“

 

бул 9 септември
Димитровград е застроен в типично сталински стил, популярно известен като „съветски ампир“ или „сталински барок“. Фасадите от най-ранния социалистически барок често са монументални, с цокли в стил рустика, малки декоративни балкони и тежки полуколони. В града се срещат и сгради, издигнати в по-късния стил на архитектурния модернизъм от 70-те и 80-те години на ХХ век. В настоящия момент усилено се работи по идеятаДимитровград да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. Целта на проекта е градоустройствените, архитектурни и паркови ансамбли от 1950-1970-те год. да придобият статут на национални културни ценности. Именно заради уникалната си архитектура, градът е поканен да участва в европейския проект за тоталитарен туризъм, чийто маршрут включва 15 града. На снимката се вижда изглед от бул. 9 септември.

Основният акцент през първите години на строеж на града е максимално бързото изграждане на промишлените предприятия, които следва да бъдат разположени в Димитровград. За отрицателно време е построена топлоелектрическата централа Марица-3, а през 1951 година се появява и гордостта на младия град – азотноторовия гигант „Сталин”, който за времето си е най-големият завод в България. По предварителен план до 1961 година той трябва да достигне капацитет от 560 000 тона производство – нещо, което не само се случва, а дори се надгражда – през 1975 година заводът произвежда близо 925 000 тона и дава работа на над 4 000 души. Успоредно се строят и по-малки предприятия като азбесто-циментов завод и консервна фабрика, които успешно изграждат мечтания от обществото трудов облик на града.

Не всичко обаче е толкова розово през първите години на живот на Димитровград. Комбинацията от липсваща инфраструктура и хиляди работници превръщат строителството в истинско изпитание за мъжете. Много от тях живеят в тежки условия, тъй като изграждането на жилищната част върви успоредно с издигането на заводите и много от работниците са принудени да спят във фургони.

За забавянето на изграждането на инфраструктурата допринася и фактът, че първият градоустройствен план, дело на архитект Любен Тонев е отхвърлен. Причината е, че той предвижда създаването на самостоятелни еднофамилни къщи с дворове, което не се харесва на властите, тъй като този модел не е достатъчно „съветски“, а освен това не е разработен с планово задание. Новият план е изработен през 1951 година от архитект Петър Ташев и е предвижда изграждането на „компактен“ град – нещо типично за периода, стилово изцяло издържан в соцреализъм.

На града се гледа като на произведение на изкуството, като неотлъчно се следват директивите на V конгрес на БКП повеляващи в изкуствата да се създават „произведения правдиви и реалистични, исторически конкретни и партийно целенасочени, свързани с прогресивното класическо и нашето национално културно наследство от миналото, разбираеми за широките народни маси, с една дума – произведения социалистически по съдържание и национални по форма“.

В крайна сметка, въпреки че ниската ефективност на работа и лошите условия на труд са характерни за строителството на Димитровград, градът постепенно е издигнат. Както е и предвидено, той се превръща в един от най-големите промишлени центрове в България, а населението му през 1985 година достига 53 804 души. През следващите години по негов модел се строят и други индустриални градове като Мадан, Рудозем и Девня, но мащабите на започналия в края на 40-те години в Горнотракийската низина проект повече не са достигани.

Днес, подобно на много други индустриални центрове в миналото, Димитровград е много далеч от това, което са си представя строителите на „Града на мечтите“. Някогашните заводи и предприятия в по-голямата си част са затворили, а спомен за отминалото му индустриално величие са десетките призрачно-стърчащи се комини.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Изграждането на Димитровград – най-мащабният строеж в историята ни
4.7 от общо 108 глас(а)
Иван Кънчев
Иван Кънчев е един от създателите на проекта "Българска история" и автор на четири книги. Бакалавър по "Международни отношения" в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а към днешна дата се готви за магистърска степен по "Реторика". Най-засилен интерес проявява в областта на съвременната българска история - периода след 1944 година, демократичните промени в България и съпътстващите ги социални промени. Като любими свои теми посочва географията на селищата в България и инфраструктурните проекти.

12 КОМЕНТАРА

  1. Много добра работа,с изключение на часта в която се набляга на лошите комунисти,които видиш ли на,всичко което са сторили,е било от лошо,по-лошо!не е имало хотели 5 звезди,където да спят работниците.всичко което са построили,вече се е срутило,и 500-600 те старци,останали в този призрачен град,се чудят как да се спасят!За сведение на автора,предприятията построени от “ ЗЛИТЕ КОМУНИСТИ“,все още работят и дават хляб на хиляди семейства.Димитровград е един от най-чистите,подредени и поддържани градове в България.престъпност почти няма!Ееех тези комунисти……..

    • Хахаха ти иронично ли пишеш!
      Къде е консервната фабрика?
      Къде е вече цементовият завод?
      Къде е Спиртната фабрика?
      Къде е Копринената?
      Само 1 неохим(Сталин) остана и ТЕЦ Марица, в които кой знае какъв треа да си че да те вземат на работа и да те оставят до пенсия, а не на 6месец да ти кажат „адиос“! :D
      Съжалявам, че го казвам, но градът умира, всяко 1 връщане ми се струва все и все по птазен!…

  2. Димитровград е супер ! Той е моята люлка и моят пристан ! Той ми роди мечтите ! Димитровград ЗАВИНАГИ !

  3. Явно само суперлативи се приеамат за комунистическия строй. Докладите за конкурентоспособността на десетки заводи в България не се коментират, а се забравят и дори се забраняват с догми от обществото. Явно толкова хубаво е било и е трябвало да си останем в комунизъма. Преход ли? Не. Американците дойдоха и насила ни изкараха от хубавия нам комунистически, мирен, розов, високопроизводителен, нецензуриран строй. Ние стояхме вкъщи и плачехме. А Румъния и другите държави, обвързани с бившия СССР не са по-добре от нас. Не и защото се разграничиха като дявол от тамян от комунистическите си дейци и наследници.

  4. Много красив град. Добри и работливи хора. Завиждам на архитектурата на сградите, такъв център няма аналог в другите градоее. Жалко, не можем днес да поддържаме такава красота. Каквото и да говорим против, всяка сграда от центъра е като паметник на културата от онова време. Освен това никъде в сталинските градове на Русия няма подобен ансамбъл от сгради.

  5. Леко Славов

    Решението за изграждането на Димитровград е много по-рано от многохилрядния митинг на ентусиазираните младежи на 22 юни 1947 г.В книгата си „Първенецът“ проф.Дико Иванов пише:“През 1945 – 1946 г. при посещението ни в Хасково и при разговорите с много местни представители на Околийския комитет на БКП относно възможностите работниците да живеят в Хасково и да пътуват до завода,спонтанно бе изказано мнение,че това е невъзможно….“В една информация във в.“Работническо дело“ от 1946 г. се съобщава,че маршал Бирюзов е посетил димитровградските миньори в рудник „Марица“.През януари 1948 г. в Димитровград пристигат проектантите на азотно-торовия завод Павел Александрович Медведев,Кирил Михайлович Смирнов,Дмитрий Александрович Жуков и Николай Алексеевич Леонов….Архитект Кирил Смирнов се запознава с нашата национална архитектура като посещава с цялата група много балкански градчета.Това са фактите и няма нищо лошо,че е имало решение на централното ръковоство на БКП да се построи нов индустриален град и той да носи името на Георги Димитров,преди „ентусиазирания“ младежки митинг,който уж станал кръ
    стник на града.Лошото е за нас,днешните му жители,че Георги Димитров е починал преждевременно/с помощта или без помощта на др.Сталин/ и грандиозният проект не е реализиран.Построен е набързо един „рабочий посьолок“ и петилетката е изпълнено предсрочно.Съветът ми към младите,амбициозни автори е,преди да пишат,да се запознаят с фактите….

    • Отдавна има идеи да се промени името на града,но Димитровград е все още актуално и подходящо за нашия град по няколко причини.
      1.По настоящем все още града се управлява от сем. Димитрови.Димитър Димитров е един от сочените за собственици на завода „Неохим“-посочения по-горе завод „Сталин“ и дава работа на повече от 1500 души.Фамилията държи и много други предприятия и е арендатор и собственик на земеделски земи и така дава работа на основните си гласоподаватели-т.н. роми.Така фамилията има сериозно присъствие и в местния ОС.
      2. Димитровград е известен и като гнездото на поп-фолка.Тук е основана и все още работи „Пайнер“ на Митко Димитров.
      3.Името Дим-и-тров-град все още отлично описва екологичната обстановка в града ни.Неохим,ТЕЦ Марица,Каолин и други фирми одимяват,опрашават и тровят града ни.

  6. Даа, чудесна главна улица – права широка и хубави сгради.. И тъкмо да си кажеш – е добре им се е получило и след завоя редят се, редят се панелките, та чак свят ти се завива. В другите градове поне панешните дпстроено квартли не лъсват така бързо.

  7. И аз мога да копирам неща от Wikipedia

    Димитровград е застроен в типично сталински стил, популярно известен като „съветски ампир“ или „сталински барок“. Фасадите от най-ранния социалистически барок често са монументални, с цокли в стил рустика, малки декоративни балкони и тежки полуколони. В града се срещат и сгради, издигнати в по-късния стил на архитектурния модернизъм от 70-те и 80-те години на ХХ в.

    В настоящия момент усилено се работи по идеята (и проекта) Димитровград да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. Целта на проекта е градоустройствените, архитектурни и паркови ансамбли от 1950-1970-те год. да придобият статут на национални културни ценности. Именно заради уникалната си архитектура, градът е поканен да участва в европейския проект за тоталитарен туризъм, чийто маршрут включва 15 града. –

Отговор