Малко преди да поеме последния си дъх Пейо Яворов оставя няколко прощални писма, в които с трагична сила проличава емоцията, терзаеща душата му.
За българския читател особено интересен е фактът, че един от репортажите на Хемингуей – „Бежанци от Тракия”, в който журналистът описва изселването на бежанци от Тракия след Гръцко-турската война от 1922 година, при публикуването си в торонтския вестник „Дейли Стар” е означен като изпратен от София.
За съжаление, голяма част от българските писмени паметници са унищожени при османското нашествие по нашите земи, а много от тези, които са се съхранили са разпръснати по чуждестранни библиотеки и архиви.
След българо-византийската война от 680-681 година Аспаруховите българи трайно се установяват в североизточни български земи и започват изграждането на единна отбранителна система от землени валове, ровове и лагери, опасващи границите на новата Българска държава.
В следващите редове ще ви представим текста на манифеста, с който новият цар приема своя дълг като водач на нацията.
Ръководители на Воденската чета през Илинденско-Преображенското въстание са Георги Тренев, капитан от Българската армия, и Кирил Пърличев, син на възрожденеца Григор Пърличев.
Писмото, което ще прочетете  в следващите редове, е дело на бележития полковник Петко Йотов. То може би най-добре символизира  родолюбието на покойния офицер, който винаги говореше с едно особено вълнение и уважение за страната си.
Ще ви представим един знаменит монолог от близкото минало, изказан от Георги Калоянчев. Неотдавна големият  актьор ни напусна, но с цялостния си принос към българската култура той изписа за вечни времена името си в българската история. Монологът е част от пиесата „Кукер Кабаре“ на Любомир Пеевски. Георги Калоянчев пожела да го каже на 1 април 2002 година в едно от...
Родният летопис е пренаситен с житейските истории на стотици българи, оставили своята незаличима следа. Много от нас познават детайлно биографиите на значимите личности в миналото ни, но някак личният им живот винаги остава в периферията на историографията за сметка на техните дела и постижения. С този материал поставяме началото на поредицата „Любовните писма на великите българи“. Приятно четене! Христо Ботев Няма да...
Ще ви представим част от спомените на някои от участниците в Априлската епопея, за да разгледаме начина, по който възприемат онези съдбоносни за българския народ времена.
Представяме ви едно от любовните писма, които Димчо Дебелянов пише до своята любима Иванка Дерменджийска.
Несъмнено едни от най-драматичните моменти в историята ни са бунтовете от април 1876 година. Именно в тези тежки времена се открояват мнозина от националните ни герои - същите, които почитаме ежегодишно.