Пейо Яворов е едно от имената в родната литература, безспорно известно на всички ни.  Специфична черта на неговото творчество е блестящият и неподражаем начин, по който ни запознава със своята личност. Защото макар да е поет, човек с ранима душа и бушуващи емоции, в същото време той е революционен деец за свободата на македонските българи, прям, решителен и честен човек. Заради това не се учудвайте, когато прочетете „Две хубави очи“, а след него „Заточеници“, това е все същият Яворов

Дори смъртта на поета с душа, изпълнена и раздирана от съмнения, е достойна да разкрие болката, причинена от любов. Той загива не като своите братя от революционното движение някъде по бранните полета с пушка в ръка, нито пък захвърлен заради делата си в някоя тъмница. Яворов слага край на живота си собственоръчно след любовна драма, смърт, сякаш достойна да бъде опоетизирана.

Малко преди да поеме последния си дъх, големият творец оставя няколко прощални  писма, в които с трагична сила проличава емоцията, терзаеща душата на поета. В следващите редове можете да прочетете писмото, което той посвещава на един от най-близките си приятели – видния революционер Тодор Александров.

 

“Драги Тодоре,

Прости ми ти, нека ми простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук.

Книгата преплита по неповторим начин реалните личности и събития с художествените сюжети. Героизмът и страданията на българския войник са представени в контраст с интригите и разкоша, завладели софийския царски дворец. Романът ни сблъсква и с неизбежните житейски противопоставяния – любов и омраза, вярност и предателство, смелост и малодушие, пречупени през личната съдба на главните действащи лица.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Ще легна при моята мила Лора.

Целувам те, дълбоко трогнат от грижите, които положи за мене през дни на големи изпитания. Благодаря за тия деветстотин лева помощ от организацията, без които отдавна бих умрял от глад, наместо от куршум, както ми приляга.

Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с една най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: “Поздрав от нашата майка мъченица – тя вече е щастлива!”

Предай моите сърдечни поздрави на домашните си!

Горещо стискам ръцете на Христо Матов и Хр. Татарчев и Ал. Протогеров.

Целувам те. Сбогом

Твоя Пейо

В тия дни на терзания, аз не можах да подредя разписките. Моля те нареди да стане, както намериш за добре!

Същи”

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Прощалното писмо на Яворов до Тодор Александров
4.5 от общо 65 глас(а)
Ивомир Колев
Ивомир Колев е бакалавър „Политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва магистратура в същия университет в специалност „Религия и образование“. Продължава образованието си във втора магистратура в Историческия факултет на СУ. Той е автор в „Българска история“, а също и сценарист на няколко филмови документални поредици. Има специфичен интерес към историята на средновековна България и българската следосвобожденска демокрация.

Отговор