Любовните писма на великите българи

1
1765

Родният летопис е пренаситен с житейските истории на стотици българи, оставили своята незаличима следа. Много от нас познават детайлно биографиите на значимите личности в миналото ни, но някак личният им живот винаги остава в периферията на историографията за сметка на техните дела и постижения.

С този материал поставяме началото на поредицата „Любовните писма на великите българи“. Приятно четене!

ботев1Христо Ботев

Няма да преувеличим, ако кажем, че Христо Ботев посвещава цялото си съществуване, младостта си, творбите си на един единствен идеал – България.  Тази му отдаденост  проличава дори и в писмата, които праща до своята съпруга Венета.  Това писмо, което ще ви представим е написано на кораба „Радецки”, докато Ботев прекосява Дунав, за да се включи с четата си в Априлското въстание.

Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да не те оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще ме запази, а ако оживея, то ние ще бъдем най – честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най – много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

Христа.

пенчоПенчо Славейков

Пенчо Славейков е най – малкият син на известния български политик и творец Петко Рачов Славейков. Младият Славейков оставя много трайна и значима следа в българската литература –  поставя началото на модернизирането й. Сякаш  от мнозинството е неразбран, но съдбата го среща с Мара Белчева, която не след дълго освен любовта на живота му се превръща в негова вдъхновителка и най – вярна спътница.

До Мара Белчева

По пладне срещнахме се ний

и сдружихме. Дали крий

бъдещето изненади?

Дали и там сърцата млади

едно до друго ще туптят?

Дали в световния ни път,

другарко, сестро, свидно дете,

все също слънце ще ни свети,

все съща обич ще ни грей?

Преходна страст – тя само тлей,

Преходна страст в души преходни:

но тя сдружи сърцата родни,

не тя не живей в нашата гръд,

 на святи чувства свят съсъд!

На ведра обич пред олтаря

другар милеещ за другаря,

душа не ще му засени, туй,

що не дойде в бъдни дни!

 

До Мара Белчева

27 март 1905 година

Трябва да се отдалечи човек от онова, що обича, за да сети силата на своята обич… Аз я смятам за най – важното нещо в моя живот… Как ми е драго, че си почувствала и съзнала, че моята зла орисия ме е опазила чист и приближила до сърцето ти… Родени един за друг, копнели един за друг, нас ни сдружи за щастие неволята на сърцата, след дълго и дълго пилигримство… непонятно за нищите духом, за венчаните в църква, а развенчани в душите си. И когато друг би гледал жената и би те искал като такава, моят поглед дири наслада в твоята душа… И целувките ни аз не съм чувствал освен като съюз на душите. И свидното си дете ето защо аз наричам сестра – и другарка: защото дели с мен туй, що деля ази с нея – и скърби, и радости, и аромата на чисти възвишени помисли…

вазовИван Вазов

Иван Вазов е български писател, станал още приживе класик, често наричан „патриарх на българската литература” и „народният поет”.  Той е човекът на многото епохи – преживява Възраждането, Освобождението и нелеките години на следосвобожденска България, като през цялото това време запечатва на своите бели листи историята на българския народ. Що се отнася до другата му любов – тази, която Вазов изповядва в писмата си до Евгения Марс, спокойно можем да кажем, че е някак патетична, но безспорно истинска.

До Евгения Марс

Далеко си, но непрестанно

теб сянката се с мойта скита

и твойто им постоянно

в моя говор се преплита .

 

До Евгения Марс

Края на 1906 година

Добра приятелко и примерна ученичке. Очарователното и мило Ваше писмо ме трогна със задушевния си тон. Рядката и чудна душа на Евгения Марс е цяла в него. Хиляди благодарности за интереса Ви към мене и за тъй ласкателното внимание към самотния в света човек… Днес, слава богу, съм добре. Но понеже днес е петък, а не сряда, заветният ден на моето прекарване в драгата и приятелска атмосфера на Вашия семеен кръг, то чувствам понятната празнота. Вашето писмо обаче донейде я запълни.

Евгения Марс  

До Иван Вазов

Ако съдя по оная сантименталност, в която си изпаднал, бих казала, че моят приятел е влюбен в мене… Но аз тъй много го обичам и ценя, та му прощавам тая волност… Аз съм добре и живея с мисълта по – скоро да те видя. Твоята дружба ми е станала необходима и без нея аз се чувствам самотна. Макар и тук да не се срещаме тъй често, се пак мисълта, че сяко време мога да те видя и да се подема тебе, прави живота ми съдържателен.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Любовните писма на великите българи
4.7 от общо 37 глас(а)
Елена Гиздавкова
Елена Гиздавкова е пета година студент по „Право” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Най-голям интерес за нея представлява историята на Българското възраждане и тази от Следосвобожденска България. Вдъхновена от красотата на страната ни, обича да пише за нея и да разказва за непознатите ѝ места.

1 коментар

Отговор