Българските илюзионисти през годините са си изградили заслужено реноме и техните умения са международно признати. Астор и Орфи обаче имат своите предходници, които още в периода на Царство България прославят името на страната зад граница. Става въпрос за Ник Дим Кос и Мистер Сенко.

Никола Димитров Коцев, както е името на първия ни прочут маг, е роден на 15 ноември 1901 година в София. Заедно с баща си Димитър започва да се занимава с фокустничество напълно случайно. Те срещат група чуждестранни артисти, които не могат да се ориентират в столицата и след като ги упътват за благодарност биват научени на няколко трика. Това се случва, когато Никола е едва на 3 години, а развитието му е толкова бързо, че на 7 изнася първото си представление. Впоследствие той успява да се снабди и с реквизит, работейки като чирак в една стругарска работилница.

През 1921 година цялото семейство Коцеви се мести в аржентинския град Берисо в търсене на по-добър живот. Илюзиите им бързо са разбити, след като година по-късно баща му губи работата си след обща стачка. Така цялата издръжка на родителите му пада върху плещите на младия Никола, който започва да работи като илюзионист в различни ресторанти и нощни локали. Скоро славата на българина се разраства и той сформира своя трупа, с която прави турне из цяла Южна Америка, а самия той приема псевдонима Ник Дим Кос.

Плакат за представление на Ник Дим Кос в Аржентина.

Събирайки достатъчно средства, Коцев решава да се върне в родината си, където талантът му веднага бива оценен. Освен в цяла България, той прави спектакли още в Югославия, Румъния, Гърция, Франция и много други страни. Сред най-ефективните му илюзии са „Дамата във въздуха“, „Мистериозно изчезване на кон с жокей“,  „Изчезване на група от десет души“, „Говорещият череп“ и „Танцуващите яйца“.

Това, което се превръща в негова запазена марка обаче е т.нар. интуитивна математика. Той е в състояние да коренува и степенува двуцифрени числа до 25-та степен наум в рамките на 3 секунди, както и да приема и предава мисли на разстояние без никакъв телесен и визуален контакт. Твърди се, че заради тази си дарба е поканен в Сорбоната за изследване от специалисти по медицина, философия и психоанализа

Името му е признато и сред неговите колеги, за което говори факта, че в периода 1931-37 година е подпредседател на Българската циркова артистична организация. През втората половина на века Ник Дим Кос е сред заслужилите ветерани на българския илюзионизъм и до смъртта си на 6 май 1983 година не спира да помага на младите си колеги.

Книгата преплита по неповторим начин реалните личности и събития с художествените сюжети. Героизмът и страданията на българския войник са представени в контраст с интригите и разкоша, завладели софийския царски дворец. Романът ни сблъсква и с неизбежните житейски противопоставяния – любов и омраза, вярност и предателство, смелост и малодушие, пречупени през личната съдба на главните действащи лица.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Другото голямо име на българската магия преди Втората световна война е Евстати Христов Карайончев. Ако не ви говори нищо, не се притеснявайте – става въпрос за прочутия Мистер Сенко. Роден на 12 февруари 1905 година във Враца, още на ранна възраст остава сирак и трябва да търси начини да се препитава. Когато е на 13 години той заминава за София, където започва работа в кафето срещу театър „Одеон“. Голямата му мечта е да стане част от намиращия се на улица „Пиротска“ 5 цирк „България“ и скоро щастието му се усмихва.

Мистер Сенко.

През 1923 година в страната пристига френския илюзионист Делон, носещ прякора Мистериозния турчин. Неговият асистент заболява и така младия Евстати, който постоянно се навърта около цирка, получава възможност да го замести. На сбогуване французина му разкрива свой номер и това се оказва първата от много магии в репертоара на младежа. 3 години по-късно той се посвещава изцяло на илюзионизма, гастролирайки с различни трупи, а от 1929 година започва самостоятелна кариера.

Първоначално прозвището му е Мистериозния Сенко. При едно от участията обаче печатарят не успява да събере цялата първа дума, от която остава само Мистер, което е възприето от Евстати като поличба и той се представя по този начин до края на живота си. Магът дава представления в цяла България, а по време на Втората световна война показва своите магии на специално организирани срещи с войниците.

Самочувствието на Мистер Сенко нараства и той започва да се съревновава с колегите си в чужбина. На Международния конгрес на илюзионното изкуство в Берлин през 1939 година той за пръв път показва коронния си номер. Пред изумените погледи на най-известните илюзионисти в света той излиза от залата с главата си в ръка. С това той печели втора награда и световна славa.  „Разрязване на жена с циркуляр“ и „Електрическият стол“ също се отличават като най-сериозните му изпълнения.

Изкуството на Мистер Сенко е неподвластно на политическата конюнктура и дори и по време на социализма той има възможност да демонстрира своята дарба в чужбина. Получава специалната награда на Агенцията на американските илюзионисти, обявен е за почетен член на Френската академия на илюзионистите и е носител на орден „Робер Худен“. Почетният гражданин на Париж, София и родната му Враца умира на 26 юли 1987 година, оставяйки зад гърба си над 1500 спектакъла в своята половинвековна кариера.

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Прочутите магове на Царство България
4.8 от общо 10 глас(а)
Теодор Борисов
Доктор по съвременна българска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, занимаващ се с отношенията "спорт-политика" в социалистическа България. Съавтор на „50 места от българската история отвъд България“ и автор на „Как Цар Футбол превзе България“. Дългогодишен спортен журналист, работил в БТА и вестниците „Телеграф“ и „Меридиан Мач“. Възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“.

Отговор