Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Българските илюзионисти през годините са си изградили заслужено реноме и техните умения са международно признати. Астор и Орфи обаче имат своите предходници, които още в периода на Царство България прославят името на страната зад граница. Става въпрос за Ник Дим Кос и Мистер Сенко.

Никола Димитров Коцев, както е името на първия ни прочут маг, е роден на 15 ноември 1901 година в София. Заедно с баща си Димитър започва да се занимава с фокустничество напълно случайно. Те срещат група чуждестранни артисти, които не могат да се ориентират в столицата и след като ги упътват за благодарност биват научени на няколко трика. Това се случва, когато Никола е едва на 3 години, а развитието му е толкова бързо, че на 7 изнася първото си представление. Впоследствие той успява да се снабди и с реквизит, работейки като чирак в една стругарска работилница.

През 1921 година цялото семейство Коцеви се мести в аржентинския град Берисо в търсене на по-добър живот. Илюзиите им бързо са разбити, след като година по-късно баща му губи работата си след обща стачка. Така цялата издръжка на родителите му пада върху плещите на младия Никола, който започва да работи като илюзионист в различни ресторанти и нощни локали. Скоро славата на българина се разраства и той сформира своя трупа, с която прави турне из цяла Южна Америка, а самия той приема псевдонима Ник Дим Кос.

Плакат за представление на Ник Дим Кос в Аржентина.

Събирайки достатъчно средства, Коцев решава да се върне в родината си, където талантът му веднага бива оценен. Освен в цяла България, той прави спектакли още в Югославия, Румъния, Гърция, Франция и много други страни. Сред най-ефективните му илюзии са „Дамата във въздуха“, „Мистериозно изчезване на кон с жокей“,  „Изчезване на група от десет души“, „Говорещият череп“ и „Танцуващите яйца“.

Това, което се превръща в негова запазена марка обаче е т.нар. интуитивна математика. Той е в състояние да коренува и степенува двуцифрени числа до 25-та степен наум в рамките на 3 секунди, както и да приема и предава мисли на разстояние без никакъв телесен и визуален контакт. Твърди се, че заради тази си дарба е поканен в Сорбоната за изследване от специалисти по медицина, философия и психоанализа

Името му е признато и сред неговите колеги, за което говори факта, че в периода 1931-37 година е подпредседател на Българската циркова артистична организация. През втората половина на века Ник Дим Кос е сред заслужилите ветерани на българския илюзионизъм и до смъртта си на 6 май 1983 година не спира да помага на младите си колеги.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Другото голямо име на българската магия преди Втората световна война е Евстати Христов Карайончев. Ако не ви говори нищо, не се притеснявайте – става въпрос за прочутия Мистер Сенко. Роден на 12 февруари 1905 година във Враца, още на ранна възраст остава сирак и трябва да търси начини да се препитава. Когато е на 13 години той заминава за София, където започва работа в кафето срещу театър „Одеон“. Голямата му мечта е да стане част от намиращия се на улица „Пиротска“ 5 цирк „България“ и скоро щастието му се усмихва.

Мистер Сенко.

През 1923 година в страната пристига френския илюзионист Делон, носещ прякора Мистериозния турчин. Неговият асистент заболява и така младия Евстати, който постоянно се навърта около цирка, получава възможност да го замести. На сбогуване французина му разкрива свой номер и това се оказва първата от много магии в репертоара на младежа. 3 години по-късно той се посвещава изцяло на илюзионизма, гастролирайки с различни трупи, а от 1929 година започва самостоятелна кариера.

Първоначално прозвището му е Мистериозния Сенко. При едно от участията обаче печатарят не успява да събере цялата първа дума, от която остава само Мистер, което е възприето от Евстати като поличба и той се представя по този начин до края на живота си. Магът дава представления в цяла България, а по време на Втората световна война показва своите магии на специално организирани срещи с войниците.

Самочувствието на Мистер Сенко нараства и той започва да се съревновава с колегите си в чужбина. На Международния конгрес на илюзионното изкуство в Берлин през 1939 година той за пръв път показва коронния си номер. Пред изумените погледи на най-известните илюзионисти в света той излиза от залата с главата си в ръка. С това той печели втора награда и световна славa.  „Разрязване на жена с циркуляр“ и „Електрическият стол“ също се отличават като най-сериозните му изпълнения.

Изкуството на Мистер Сенко е неподвластно на политическата конюнктура и дори и по време на социализма той има възможност да демонстрира своята дарба в чужбина. Получава специалната награда на Агенцията на американските илюзионисти, обявен е за почетен член на Френската академия на илюзионистите и е носител на орден „Робер Худен“. Почетният гражданин на Париж, София и родната му Враца умира на 26 юли 1987 година, оставяйки зад гърба си над 1500 спектакъла в своята половинвековна кариера.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Прочутите магове на Царство България
4.8 от общо 8 глас(а)
Теодор Борисов
Доктор по съвременна българска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, занимаващ се с отношенията "спорт-политика" в социалистическа България. Съавтор на „50 места от българската история отвъд България“ и автор на „Как Цар Футбол превзе България“. Дългогодишен спортен журналист, работил в БТА и вестниците „Телеграф“ и „Меридиан Мач“. Възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“.

Отговор