Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Трудно в българската литература и художествено изкуство може да се намери фигура, подобна на Райко Алексиев. Писател и карикатурист, той е известен на читателите на вестник „Щурец“ с псевдонима Фра Дяволо, но освен него използва още цели 22 творчески имена.

Той е едва 20-годишен, когато през 1913 година негов пейзаж е включен в Изложбата на младите и бива харесан от царица Елеонора. По същото време той публикува първите си карикатури, които в следващите години могат да бъдат намерени на страниците на хумористични издания като „Смях“, „Маскарад“ и „Людокос“. Фра Дяволо напълно разкрива своя талант в създадения от него през 1932 година седмичник „Щурец“, където създава почти всички карикатури, статии и фейлетони.

Жертва на острия му молив стават водещите български и европейски политици, без значение от партийната им и идеологическа принадлежност. Въпреки проблемите с цензурата през втората половина на 30-те години, изданието се радва на голям интерес и по време на Втората световна война достига внушителния тираж от 50 000 бройки. Макар и да притежава дипломатически паспорт, Алексиев отказва да напусне страната в дните след 9 септември 1944 година. Той смята, че няма от какво да се бои, тъй като дори се е случвало да подпомага финансово свои приятели със социалистически възгледи. Самият Фра Дяволо казва:

На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил…

Хумористът обаче е подценил човешката злоба и затова не очаква да бъде арестуван по нареждане на садистичния комендант на Народната милиция в София Лев Главинчев. В продължение на няколко дни той е малтретиран в училището на слепите, което е превърнато в следствено отделение, като дори и преместването му в болница не успява да го спаси. Издъхва на 18 ноември 1944 година.

Така позорно си отива един от най-бележитите българи на XX век, работил неуморно през целия си живот в името на истината и изкуството.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Сред участниците в мъченията му са и бивши негови сътрудници в „Щурец“, които след това участват в разграбването на конфискуваното му имущество. Свидетелството на сина му Веселин е достатъчно покъртително:

Администраторът на вестника Йордан Николов вижда Крум Кюлявков с коженото палто на баща ми и с неговите костюми. Казал му: „А бе, бай Круме, ти носиш дрехите на Райко!“ Отговорът бил: „Ти да мълчиш, че и ти ще отидеш при него!“.

Същият този Крум Кюлявков, на когото Райко Алексиев дава работа, не се посвенява да го обругае посмъртно по време на Народния съд и показва, че дори и гениите не са защитени срещу най-ниските човешки страсти.

В социалистическия период един от най-реномираните хумористи и карикатуристи остава на практика непознат за широката аудитория, а дори и името му да се споменава в специализирани издания, то винаги е придружено с пропагандни клишета за неговите „реакционни позиции“ и „шовинистично-патриотарската и промонархическата насока“ на вестник „Щурец“ в годините на Втората световна война.

Новият ни албум със 150 избрани карикатури на Райко Алексиев ще намерите на www.bulgarianhistory.shop

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Геният, който бе убит и ограбен от свой сътрудник
4.5 от общо 47 глас(а)
Теодор Борисов
Доктор по съвременна българска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, занимаващ се с отношенията "спорт-политика" в социалистическа България. Съавтор на „50 места от българската история отвъд България“ и автор на „Как Цар Футбол превзе България“. Дългогодишен спортен журналист, работил в БТА и вестниците „Телеграф“ и „Меридиан Мач“. Възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“.

1 коментар

  1. По думите на сина на Райко Алексиев – Алекс Алексиев и по думите и на много други хора – бащата на Ирина Бокова лично е учавствал в убийството. Не знам защо не сте го споменали. Публикувам като допълнение към статията свидетелството на Алекс Алексиев:

    „Пред bTV Алексиев разказа за бруталната му смърт, буквално екзекуция.

    Тогава семейството му живеело в центъра на София, а той самият разбрал, че е станало нещо страшно, понеже майка му изкрещяла.

    „Тя не викаше по принцип“, спомни си Алексиев.

    По думите му висши партийни функционери са участвали лично в побоя на известния карикатурист, довел до смъртта му.

    Главинчев и Георги Боков, баща на Ирина Бокова – днешната шефка на ЮНЕСКО, са го убили, разкри Алексиев.

    Според сина на артиста обаче е редно партията, която е наследник на БКП, да излезе и да каже какво се е случило.

    Нищо още не е излязло и до днес, огорчен призна Алексиев.

    Ненавиждам ги, отсече той, попитан за отношението към комунистите.

    Моето семейство беше антикомунистическо по начало.

    На 18 ноември 1944 г. след зверски побой в милицията умира Райко Алексиев-български художник, карикатурист и фейлетонист. Той става жертва на червеният терор след заграбването на властта в България от комунистите чрез преврат на 9 септември 1944г.“

Отговор