Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Трудно в българската литература и художествено изкуство може да се намери фигура, подобна на Райко Алексиев. Писател и карикатурист, той е известен на читателите на вестник „Щурец“ с псевдонима Фра Дяволо, но освен него използва още цели 22 творчески имена.

Той е едва 20-годишен, когато през 1913 г. негов пейзаж е включен в Изложбата на младите и бива харесан от царица Елеонора. По същото време той публикува първите си карикатури, които в следващите години могат да бъдат намерени на страниците на хумористични издания като „Смях“, „Маскарад“ и „Людокос“. Фра Дяволо напълно разкрива своя талант в създадения от него през 1932 г. седмичник „Щурец“, където създава почти всички карикатури, статии и фейлетони.

Жертва на острия му молив стават водещите български и европейски политици, без значение от партийната им и идеологическа принадлежност. Въпреки проблемите с цензурата през втората половина на 30-те години, изданието се радва на голям интерес и по време на Втората световна война достига внушителния тираж от 50 000 бройки. Макар и да притежава дипломатически паспорт, Алексиев отказва да напусне страната в дните след 9 септември 1944 г. Той смята, че няма от какво да се бои, тъй като дори се е случвало да подпомага финансово свои приятели със социалистически възгледи. Самият той казва:

На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил…

Хумористът обаче е подценил човешката злоба и затова не очаква да бъде арестуван по нареждане на садистичния комендант на Народната милиция в София Лев Главинчев. В продължение на няколко дни той е малтретиран в училището на слепите, което е превърнато в следствено отделение, като дори и преместването му в болница не успява да го спаси. Издъхва на 18 ноември 1944 г.

Така позорно си отива един от най-бележитите българи на XX век, работил неуморно през целия си живот в името на истината и изкуството.

Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Сред участниците в мъченията му са и бивши негови сътрудници в „Щурец“, които след това участват в разграбването на конфискуваното му имущество. Свидетелството на сина му Веселин е достатъчно покъртително:

Администраторът на вестника Йордан Николов вижда Крум Кюлявков с коженото палто на баща ми и с неговите костюми. Казал му: „А бе, бай Круме, ти носиш дрехите на Райко!“ Отговорът бил: „Ти да мълчиш, че и ти ще отидеш при него!“.

Същият този Крум Кюлявков, на когото Райко Алексиев дава работа, не се посвенява да го обругае посмъртно по време на Народния съд и показва, че дори и гениите не са защитени срещу най-ниските човешки страсти.

В социалистическия период един от най-реномираните хумористи и карикатуристи остава на практика непознат за широката аудитория, а дори и името му да се споменава в специализирани издания, то винаги е придружено с пропагандни клишета за неговите „реакционни позиции“ и „шовинистично-патриотарската и промонархическата насока“ на вестник „Щурец“ в годините на Втората световна война.

Новият ни албум със 150 избрани карикатури на Райко Алексиев ще намерите на www.bulgarianhistory.shop

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Геният, който бе убит и ограбен от свой сътрудник
4.5 от общо 44 глас(а)
Теодор Борисов
Доктор по съвременна българска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, занимаващ се с отношенията "спорт-политика" в социалистическа България. Съавтор на „50 места от българската история отвъд България“ и автор на „Как Цар Футбол превзе България“. Дългогодишен спортен журналист, работил в БТА и вестниците „Телеграф“ и „Меридиан Мач“. Възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“.

1 коментар

  1. По думите на сина на Райко Алексиев – Алекс Алексиев и по думите и на много други хора – бащата на Ирина Бокова лично е учавствал в убийството. Не знам защо не сте го споменали. Публикувам като допълнение към статията свидетелството на Алекс Алексиев:

    „Пред bTV Алексиев разказа за бруталната му смърт, буквално екзекуция.

    Тогава семейството му живеело в центъра на София, а той самият разбрал, че е станало нещо страшно, понеже майка му изкрещяла.

    „Тя не викаше по принцип“, спомни си Алексиев.

    По думите му висши партийни функционери са участвали лично в побоя на известния карикатурист, довел до смъртта му.

    Главинчев и Георги Боков, баща на Ирина Бокова – днешната шефка на ЮНЕСКО, са го убили, разкри Алексиев.

    Според сина на артиста обаче е редно партията, която е наследник на БКП, да излезе и да каже какво се е случило.

    Нищо още не е излязло и до днес, огорчен призна Алексиев.

    Ненавиждам ги, отсече той, попитан за отношението към комунистите.

    Моето семейство беше антикомунистическо по начало.

    На 18 ноември 1944 г. след зверски побой в милицията умира Райко Алексиев-български художник, карикатурист и фейлетонист. Той става жертва на червеният терор след заграбването на властта в България от комунистите чрез преврат на 9 септември 1944г.“

Отговор