Кръстьо Сарафов е един от най-бележитите български актьори. Дългата му кариера повлиява десетки и стотици артистични кариери, неслучайно и академията ни за театрално изкуство носи неговото име.

Пътят към славата на Кръстьо обаче е осеян с трудности. Той е брат на големия водач на македонските българи Борис Сарафов. Родом от село Либяхово, Неврокопско, двамата братя се обичат и подкрепят, макар първоначално и Борис, подобно на семейството му, да проявява враждебно отношение към таланта на Кръстьо.

Това враждебно отношение никак не е случайно – запленен от постановките, Кръстьо започва да бяга от училище, а и „забравя” с дни да се върне вкъщи. Разбираемо е, че родителите му са притеснени. Веднъж по-възрастният му брат Борис, току-що завършил Военното училище, го подкарва към дома, налагайки го по целия път с канията на сабята си. Както си спомня самият Кръстьо Сарафов: „Едва ли някога човек е бил преследван и бит по-жестоко от мене заради „престъплението” да обича, посещава и играе в театър.”

След като завършва Императорската драматична школа в Петербург, през 1899 година Кръстьо Сарафов се прибира в България и постъпва в трупата на „Сълза и смях“. Първата му роля – на Хлестаков в Гоголевия „Ревизор“ е пълен провал. Единствено подкрепата на режисьора Мандрович го спасява от изхвърляне от трупата.

С времето Сарафов получава все по-отговорни и трудни роли. Но мечтаната главна роля все не идва. Кръстьо вижда своя шанс в главната роля на бъдещата постановка на „Крал Лир“, но директорът на театъра Радул Канели не му я дава.

Бъдещият голям актьор се оплаква на брат си – легендата на ВМОК и ВМОРО Борис Сарафов.

– Ке го играш царот – казва големият брат на излизане от семейния дом.

Борис Сарафов

Следва случка, за която съществуват много версии и вече се е превърнала в градска легенда. Да се доверим обаче на разказа на племенницата на Кръстьо – Екатерина Сарафова.

По поръчение на Борис, един войвода и двама четници, въоръжени до зъби и загърнати в пелерини, се отправят към театъра да си „поговорят“ с директора. Историята не пази спомена за имената на Борисовите пратеници, но пък знае как се е развила случката.

Вратата на кабинета на директора се отваря и на прага застава едрата и внушителна фигура на войводата от ВМОРО. С тежки крачки той се приближава до бюрото на директора, подпира се и се навежда заплашително:

– Ке го игра ли наш Кръсте царот? – напевно проговаря войводата.

Изуменият директор се обляга назад. Пелерината на революционера леко се отваря, проблясва острието на кама, виждат се и два револвера и патрондаш.

– Да или не, и то само да! – натъртва войводата.

В този момент на вратата се появяват рошавите глави на двамата четници:

– Море, войводо, ке ти требуеме ли или веке го утепа?

Впоследствие Кръстьо Сарафов получава ролята и постепенно се превръща в един от най-обичаните български актьори. Критичен към себе си до крайност, той никога не е доволен, въпреки хвалебствията. Както казва веднъж на колегите си: „Момчета, актьорът на сцената е като на бойно поле. Не знае откъде какво ще му дойде! Винаги трябва да бъде готов за всичко.” 


 

Източници:
1) Димитър Атанасов (2003) Войводи с пагони, София
2) Сборник Кръстьо Сарафов (1921) Държавна печатница, София

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

„Ке го игра ли наш Кръсте царот?“ или как Кръстьо Сарафов получи ролята на крал Лир
4.8 от общо 28 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 39 години, по образование и професия икономист. Любител на българската история с фокус върху "арнаутските преселения", брациговските майстори-строители, Априлското въстание и войните за национално обединение в периода 1912-1918 година.

1 коментар

Отговор