Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. е събитие от изключителна важност за българската история. Учените са единодушни, че нейният изход е решен от битката за Плевен. Тази няколкомесечна епопея привлича вниманието на целия свят, а историята веднага се превръща в легенда, разказвана от уста на уста.

Пътят до успеха при Плевен е дълъг и труден. Труден, защото половината от руснаците, загубили живота си по време на войната, загиват именно по време на тази тежка операция. В крайна сметка обаче, останал без провизии, Осман паша прави на 10 декември отчаян опит за пробив на обсадата. Натискът на турците е яростен, но безуспешен и виждайки безизходното положение, маршалът нарежда да се развее бял флаг. Пленени са 10 паши, 2128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.

Наред с руските воини, в тази славна епопея се сражават и чужденци. И докато е всеизвестно, че румънци участват в битката и дори общото командване формално е поверено на крал Карол, то присъствието на японец на бойното поле би било абсолютна изненада за мнозина. И то не просто японец, а японски самурай.

За тази история се знае наистина малко. Информацията е оскъдна, но според Енциклопедия на японските благородници със съставител Джурен Цуцуи, издадена през 1911 година, първият японец, стъпил на българска земя, е майор Сейго Ямадзава.

Сейго Ямадзава е родом от префектура Кагошима. Днес провинцията е с население от близо 2 милиона души и се намира в южната част на страната. Той е потомствен аристократ, бидейки най-голям син на Ямазава Джудайю – самурай от провинция Сатсума.

През 1864 година, на 18-годишна възраст, Сейго, известен с откровения си и твърд характер, отива в Киото и участва в битката срещу войската на феодалния владетел Чошу (района на сегашната префектура Ямагучи). По това време в Япония цари истинска гражданска война, а семейството заема страната на императора-реформатор Мейджи (неговото управление е известно като Meiji era – просветителното управление).

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Тези събития утвърждават военната кариера на Сейго Ямадзава. За храброст и заслуги в битката е приет в императорската армия. След многократни успехи на бойното поле, през 1871 година е удостоен с чин майор и заминава да учи военни науки в САЩ, а след това попада във Франция в качеството си на надзорник на учащите във военното училище.

И така стигаме до кулминацията на този разказ. През 1877 година Ямадзава заминава като пратеник на Японската императорска армия в Руската императорска армия. По свое желание самураят е назначен за командир на взвод в руска военна част от състава на Западния отряд. Преминава река Дунав и участва в битката край Плевен. Не е напълнено изяснена ролята му в сраженията, но със сигурност се знае, че не просто оцелява, но е и награден. Получава руския Орден „Свети Владимир“ IV ст., както и няколко с румънски отличия.

Великият княз Николай Николаевич (втори ред седнали, седми от ляво на дясно, след него генерал Йосиф Гурко) с щаба на армията и чуждестранните военни агенти, на втория ред седнал, втори от ляво на дясно е Сейго Ямадзава, Сан Стефано 19 февруари 1878 г. www.lostbulgaria.com

Преди няколко години, Мария Карадечева – уредник в Историческия музей в Пловдив, разказа пред камерите на националната телевизия, че в експозицията на музея се намира самурайски меч. Той е намерен от комисия от Румелийския период и първоначално е бил в археологическия музей, а през 1957 година е даден в Пловдив. Дали този меч е бил Сейго Ямазава обаче?

Видимо по нищо не личи, че находката в Пловдивския музей, а именно мечът уакизаши, е бил собственост на героя на настоящия разказ. Върху меча липсва плочката с инициалите на самурая. Дали обаче може да е собственост на друг японец? Едва ли в редиците на руската армия е имало такива.

Във всеки случай, след войната Ямадзава се завръща в Япония и е приет от император Мейджи, на когото докладва за Руско-турската освободителна война. Издигнат е в чин полковник, а по-късно генерал-лейтенант.

През декември 1895 г., заради участието си в Първата японско-китайска война, е награден с титлата барон. Той не успява да доживее Руско-японската война от 1904 година, като умира 7 години по-рано след тежко белодробно заболяване.

През 2009 г. в Токио, по случай 50-годишнината от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония, гости на тържеството са били посланикът на Република България в Япония акад. Благовест Сендов, дипломати от посолството и Такеми Сасамори – инструктор по традиционни японски спортове, правнук на Сейго Ямадзава.

Самият факт, че над век и половина по-късно личността на Ямадзава е успяла да обедини хора от две страни, намиращи се така далеч една от друга, ни кара да вярваме, че скромният принос на самурая не е забравен, макар за него да се знае твърде малко…

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Барон Сейго Ямадзава – японският самурай, сражавал се за свободата на България
4.5 от общо 112 глас(а)
Марио Мишев
Марио Мишев е на 25 години. Бакалавър по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от четири години.

4 КОМЕНТАРА

  1. Покрай драмите с руския патриарх споменаха за този самурай, но се радвам, че сте разказали подробно за него.

    • Най-страшното е, че масово хората са озверени и се поддават на така наречената „хибридна война“. Не знам дали обърнахте внимание на публикацията на статията във фейсбук каква ненужна истерия и вулгаризъм събуди. Има толкова много нискообразовани истерици, които обвиняваха сайта, че иска да прекръсти Руско-турската освободителна война на Японско-турска… Простотията цензурира цяла една наука като историята и желае да я подчини на разни кръчмарско-политически пристрастия, които дори не са български, а чужди.

  2. Чудни сте! Много ми харесва начина, по който списвате статиите. Освен това, разказвате истории извън учебника по история. Това също много ме кефи! :)

  3. Сейго Ямадзава е раняван в битки 14 пъти. Води в атака 1 руски взвод срещу турски полк. С меч срещу турска армия в Плевен. Над 150 турци са заклани. Е не в 1 битка , забрави да каже великият Божидар Димитров мир на праха му

Отговор