Скелет на около 70-годишен мъж, висок около метър и шейсет. Лявата предлакътна кост е счупена и зараснала накриво, а от лявата страна на черепа, между слепоочието и ухото, личи стара травма – рани, които човекът е носил близо двайсет години преди смъртта си. Открит е през 1969 г. в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Преспа, а от 1984 г. насам науката го определя като цар Самуил. Оттогава костите стоят по рафтовете в хранилищата на Музея на византийската култура в Солун. На 3 октомври те се завърнаха в България.
Записахме този извънреден епизод дни преди събитието. Наш гост е д-р Константин Голев – медиевист от БАН, водещ на рубриката „Битките, които промениха света“ и секретар към Смесената българо-македонска историческа комисия. По телефона се включва и проф. Пламен Павлов, който десетилетия наред поставя въпроса за връщането на останките.
Говорим защо сме сигурни, че това е Самуил, какво дава България в замяна и защо част от историческата гилдия смята, че губим повече, отколкото печелим. Защо мястото е „Света София“, а не базиликата в Преспа. И какво означава това за македонизма – не като политически лозунг, а като разказ, който от днес нататък ще носи една пукнатина.
