Класическото стихотворение на Патриарха на българската литература Иван Вазов оживява в триминутен анимационен филм, дело на сдружение "Българска история".
След Първата световна война, когато българската литература е пред пропаст, на „хоризонта” се появява Христо Смирненски. Повлиян от случващото се по света и у нас, той се връща към темата за революция, родното и колективното, но обръща и специално внимание на жертвите на обществото, на онеправданите.Стихотворението „Юноша” представлява монолог, започващ с най–болезненият въпрос за човешкото съществуване: „Аз не зная...
Александър Цветков Геров (1919 - 1997) е български поет, писател и журналист. Завършва право в Софийския университет. Участва в конспиративна дейност през 1944 година, за което е арестуван
Александър Геров е един от българските поети, считани за луди. Прочута е случката, когато веднъж излязъл от къщи чисто гол и се качил в колата си. След зрелищно преследване по софийските улици,...
Представяме ви едно великолепно стихотворение на Димчо Дебелянов, което винаги докосва дълбоко българите, които са далеч от родния си дом
Стихотворението „При Рилския манастир“ на Вазов е част от цикъла „В лоното на Рила“. В творбата се сливат две смислово различни части на природата – природата като наднационална и божествена, и природата като родно пространство. Усеща се възвишения патриотизъм на поета, но това не е творба, целяща единствено да възхвали красотата на Рила, това е творба, показваща къде авторът се...
Представяме ви стихотворението на Пейо Яворов – “Заточеници”, поводът за което е заточението на 40 борци за свободата на Македония в Мала Азия.
Димчо Дебелянов пише стихотворението „Миг” преди заминаването си на фронта. То бележи нов етап от творчеството на поета и предшества цикъл творби, създадени на фронта. Някои критици смятат това стихотворение за символистично. Основание за това може би им дава абстрактният и условен езиков израз на поета, както и стремежът му към максимално дематериализиране на действителността. В същото време център...
Стихотворението "Прозорец" е публикувано през 1925 година. В него авторът изгражда една красива и идеалистична представа за света, която контрастира с реалността. Чрез добре съчетани приказни мотиви авторът потвърждава невъзможността да се избяга от действителността - тя е непобедима и диаболична.
Прозорец
Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора...
Одата „Кочо“ е поместена в цикъла „Епопея на забравените“. Тя е третото от дванадесетте стихотворения, написани от Вазов в период 1881-1884 година. Още заглавието на цикъла ни въвежда в смисъла на тези оди. Това е повествование за най-добрите, най-достойните, създателите на идеала, на висотите в обществената ценностна система, които за съжаление са забравени, тяхната памет е поругана чрез невежеството...
Стихотворението „Болница" е част от първата стихосбирка на писателя - „Прозорец" и е издадено през 1923 година. Черно-бялата графичност в творбата навява обреченост, безперспективност, застиналост. Хората са представени бездушни - като предмети. Внушава се, че смъртта е победителката в затвореното пространство на болницата. Откриваме вечния акцент в творчеството на Далчев - материалният свят, взел превес над духовния.
Болница
Тази бяла варосана зала...
Несъмнено едно от най-въздействащите Вазови творби е “Опълченците на Шипка”, разкрива колективния народен подвиг и силата на българския неумиращ дух.