Иван Вазов — „На Македония“

2
1847

Когато споменаваме името Иван Вазов, мигом в съзнанието ни изникват редица образи – лицето на великия български писател, „титлата“ патриарх на българската литература и стиховете на някои от великите му произведения. Най-често се сещаме за произведения като „Аз съм българче“, „Опълченците на Шипка“, “Кочо“, „Левски“ и „Караджата“. Днес обаче ние от „Българска история“ ще ви запознаем с едно, уви, не толкова популярно негово стихотворение, посветено на мъчната съдба на българите в Македония, посветено на геройския дух на един народ и на предателството на неговите съюзници, предателство, което за векове ще остави рана в сърцето на българите.

 


 На Македония


 

Затворени храмове, бити владици,
школа във обори превърнати мръсни,
юнаци в прокуда ил в смрадни тъмници,
над всичко свето издевателства гнъсни:

над родното име, език и завети –
светините наши – покруси и гаври…
плесници въз братя на кръста разпети,
заплювки въз наште сиящи лаври;

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

гоненья безсрамни, безстидства нечути,
гнет лют въз душите, триумфът на мрака,
следь тежки неволи, неволи по-люти –
света Македонио, това ли дочака?

Дор ний при Чаталджа с напор гороломен
заприщяхме тока на ордите диви –
друг враг – не! Съюзник и брат вероломен! –
вдълба си зъбите в месата ни живи!

Търсихме приятел – издебна ни влъхва,
мислихме, че лев е – излезе хиена!
Великата мисъл – веч гавра. Издъхва
висок идеал в срам, подлост, измена!

О, сърби, погазихте клетви свещени
за братство! Безумци, днес гроба се рови
за вашто грядуще, слепци, заблудени
из друм, кой ви води към Сливници нови!

Надей се, дерзай, Македонио мила!
Не ще да загинеш на звера в ногтете:
в гърди ни буботи стихиен гняв, сила,
на Лозенград меча в ръката ни свети.

Не ще те оставим! Да паднат проклятья
въз наште глави и въз нашите слави,
ако не разчупим на бедни си братя
веригите нови с юмрука си здрави!

Не ще те оставим! Кълнем се във твойте
вековни страданья – и нази болели,
в праха Самуилов, в кръвта на героите,
в полята тракийски за тебе умрели.

Кълнем се във меча си, в стяга си славен,
и в наште велики, безсмъртни победи:
във хищни ръце не ще да оставим
най-скъпото, святото наше наследье!

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Иван Вазов — „На Македония“
4.5 от общо 22 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

2 КОМЕНТАРА

Отговор