Стихотворението "Прозорец" е публикувано през 1925 година. В него авторът изгражда една красива и идеалистична представа за света, която контрастира с реалността. Чрез добре съчетани приказни мотиви авторът потвърждава невъзможността да се избяга от действителността - тя е непобедима и диаболична.
Прозорец
Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора...
Стихотворението "Стихии" е част от цикъла "Вечната и святата". Чрез тази творба Багряна представя новия образ на жената в българската литература. Заглавието е знаково и цели асоциации с неукротимите сили на природата - такава е и същността на женското начало.
Стихии
Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите,...
Стихотворението „Вечната" е първото произведение в цикъла „Вечната и святата". Целият цикъл е част от книжката „Златорог", издадена през 1925 година. Творбата е посветена на противоречието „смърт-безсмъртие" - утвърдено е становището, че жената-майка не може да умре, защото нейната кръв преминава в рожбата ѝ.
Вечната
Сега е тя безкръвна и почти безплътна,
безгласна, неподвижна, бездиханна.
Очите са притворени и хлътнали.
и все едно...
Творбата „Песен на Раковски" е публикувана в стихосбирката „Нова песнопойка", която е издадена през 1878 година. В нея лирическият говорител е неразбран в своя устрем към свободата и моли своя брат за подкрепа в освободителното дело.
Песен на Раковски
Когато бях детенце
тихо, нежно, мило;
когато бях аз момченце
лудо, младо, живо;
кога стигнах на години,
кога станах дедо,
един беше моят баща,
едно бе ми чедо:
Свобода, свобода!
Заробен...
Творбата „Двубой“ е публикувана в единствената стихосбирка на Вапцаров – „Моторни песни“, издадена през 1940 година. Творбата представя един непрекъснат двубой, една жестока и сурова битка между лирическия говорител и живота – несломимата воля и романтизъм се сблъсква с мъчителна бездна от труд, страдание и нравствен упадък.
Двубой
Ние сплетохме здраво ръце,
с тебе се счепкахме здраво.
Кръв капе от мойто сърце,
грохнал си ти....
След Първата световна война, когато българската литература е пред пропаст, на „хоризонта” се появява Христо Смирненски. Повлиян от случващото се по света и у нас, той се връща към темата за революция, родното и колективното, но обръща и специално внимание на жертвите на обществото, на онеправданите.Стихотворението „Юноша” представлява монолог, започващ с най–болезненият въпрос за човешкото съществуване: „Аз не зная...
Стамен Панчев е от онези българи, които през 1912 година от интелектуалци и културни дейци се превръщат в смели войни. Овладян от чувство на патриотизъм и себеотрицание, той се впуска в боевете, но наред с бойния вик „Ура“ и желанието да отблъсне неприятеля, от неговото съзнание никога не изчезва човещината и любовта към ближния.
Именно на ужасът от войната, Стамен...
Стамен Панчев е от онези българи, които през 1912 година от интелектуалци и културни дейци се превръщат в смели войни. Овладян от чувство на патриотизъм и себеотрицание той се впуска в боевете, но наред с бойния вик „Ура“ и желанието да отблъсне неприятеля, от неговото съзнание никога не изчезва човещината и любовта към ближния.
Именно на ужасa от войната Стамен...
Подготвихме този клип преди няколко години.В него ви представяме един различен прочит на прочувственото стихотворение „Цветарка“, дело на Христо Смирненски.Приятно гледане!Автор на видеото: Роберт Димитров
Асен Петков Коларов, познат под псевдонима Асен Разцветников и определян като един от най-ярките представители на „септемврийската литература“, и до днес остава неразбран от мнозина. Основна проблематика при възприемане на творческия му образ е дълбокото несъответствие между жизнерадостните стихотворения на автора („Сънчо“, „Вълчо и Лисана“, „Кос“, „Щурчово конче“ и много други), с които са израснали няколко поколения български деца,...
Безспорно един от най-ярките образи в българските литературни кръгове от средата на XX-ти век до днес е този на поета и философа Атанас Далчев. Новаторството, дълбочината и патоса, чрез които е осмислена поезията му, са призив за вглеждане в битието, белязано от неразделните крайности – страдание и любов. Във философските му възгледи се преплитат жребият, в определянето на който...
Лирическият герой в Яворовите творби е вечно търсещият и страдащ. Такъв е и в стихотворението от символистичния период на Пейо Яворов – „Ще бъдеш в бяло”. Но тази лутаща се и раздвоена душа на Аза е подвластна на най – нежното и истинско чувство любовта.
Постоянното присъствие на белия цвят символизира именно непорочността и ангелското, които се пораждат, когато човек ...