Представяме на вашето внимание една от най-ценните песни в българския фолклор - "Ранен ми лежи Тодор Александров", защото тя е като завещание за бъдещите поколения.
С идването на османските нашественици, Балканският полуостров се променя завинаги. Борбени и непоколебими, българите не могат да приемат съдбата си на покорен народ. Те често въстават и явно се противопоставят на владетелите, които се опитват да наложат властта си над тях.В средата на XIV век султан Мурад I налага създаването на еничарския корпус. Той става основен род войска в...
„Зайди, зайди ясно слънце” е една от най-популярните български народни песни. Представяме текста в сборника на Любен Каравелов – „Нова песнопойка”.
Представяме Ви един от най-емоционалните български маршове – “Новото гробище над Сливница”. Създаден по едно от най-величествените български стихотворения на Иван Вазов, автор на музиката е Иван Минков.
Свети Георги Победоносец е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик на Христовата вяра. Той е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква.
Пано Ангелов не остава забравен. Начинът, по който той, както и всички българи, борещи се за свободата на Одринско и Странджанско, остават в историята е чрез една песен.
Още от борбите за освобождение, през войните за национално обединение, та чак до ужаса на Втората световна война, българският войник непоколебимо е влизал в боя с песента и вика „Ура” на уста, готов да пожертва живота си. Самият текст на „Шуми Марица“ е изключително въздействащ и дава ясна представа за отличителните белези на онези години, като успява едновременно да възпее трагизма...
Един от първите естрадни изпълнители е Стоян Миленков. Роден е в началото на XX век в град Брезник. Известна негова песен е „Всичко се друса“. Текстът засяга поредица от тежки земетресения, сполетели страната през 1928 година.
"Тих бял Дунав" е една от най-обичаните български патриотични песни. Написана е в чест на Ботевата чета и преминаването й на река Дунав.
Представяме Ви една от най-бележитите народни песни на пиринския край, а именно „Мо̀ре, сокол пие“. Песента се свързва с борбите за свободата на Македония.
Старите градски песни са малко познати днес. Не съществуват много сведения за изпълнителите от първата половина на XX век, както и за самите изпълнения.
Лазаровден е празник на пасбищата, нивите и горите, но и празник на момите. Всяко момиче трябва да бъде лазарка, за да се предпази от змейове и да замомее.