„Излел е Дельо хайдутин“ е българска народна песен от златоградския регион, включена в Златната плоча на "Вояджър” в изпълнение на Валя Балканска.
Представяме ви една от най-красивите родопски песни - "Руфинка болна легнала", способна да докосне всеки един българин.
„Притури се планината“ е българска народна песен, известна с великолепното изпълнение на Стефка Съботинова.
Тя е родена на 2 април 1930 година в село Розов кладенец, Старозагорско. През 1951 година се премества да живее в София. Певческия ѝ талант открива фолклористът и народен певец Жечо Долчинков. От 1954 година започва да пее в състава на фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“. С...
В творбата на Паша Христова "Една българска роза" се пее за един от символите на България – розата и това как тя винаги ще носи духа на родината, колкото и далеч зад граница да се намира човек.
Лазаровден е празник на пасбищата, нивите и горите, но и празник на момите. Всяко момиче трябва да бъде лазарка, за да се предпази от змейове и да замомее.
Песента „Вятър ечи, Балкан стене“ е най-често изпълняваната и до днес Чинтулова творба. Тя отразява съдбините на българския народ под османско иго и е посветена на Габровското въстание от 1862 г.
Песента „Къде си, вярна ти любов народна“ е част от творчеството на големия български поет, педагог и композитор Добри Чинтулов.
Докато има България и в нея живеят истински българи, споменът за Левски няма да избледнее, а именно споменът е пътят към безсмъртието на героя.
Верка Сидерова е певицата, която първа изпява „Лале ли си, зюмбюл ли си?“. Спонтанно я изпълнява на участие на „Ансамбъла за народни песни и танци“, където запленява и разчуства цялата публика.
Няма българин, който да не го побиват тръпки щом чуе песента „Хубава си моя горо". И до днес тя е свидетелство за силата на българския дух.
Представяме Ви един от най-емоционалните български маршове – “Новото гробище над Сливница”. Създаден по едно от най-величествените български стихотворения на Иван Вазов, автор на музиката е Иван Минков.
Стефан Стамболов е автор на текста на марша „Не щеме ний богатство“, който става химн на революционното движение. Пеят я народните представители по време на Първото народно събрание на Оборище.