Начало Ключови думи матура БЕЛ

Ключова дума: матура БЕЛ

Христо Смирненски — „Ний“

Ще ви представим една прекрасна творба на Смирненски, която е преди всичко за хората, за техните проблеми и житейски несгоди, за техния порив към промяна.

Атанас Далчев — „Камък“

Стихотворението е публикувано в сборника “Стихотворения”, където са засегнати проблемите за преходното и вечното; греховното и святото; духа и материята.

Христо Смирненски — „Цветарка“

Христо Смирненски тематично помества стихотворението “Цветарка” в цикъла “Децата на града”, където са представени образите на страдалците в градския топос.

Иван Вазов — „Опълченците на Шипка“

Несъмнено едно от най-въздействащите Вазови творби е “Опълченците на Шипка”, разкрива колективния народен подвиг и силата на българския неумиращ дух.

Димчо Дебелянов — „Един убит“

Стихотворението “Един убит” е сред последните стихотворения, писани на фронта, а за повод се смята едно писмо на непознат френски войник, което Димчо Дебелянов намира.

Никола Вапцаров – „Прощално“

Творбата остава в българската литература като едно от най-красивите и искрени любовни послания, наситена със силен автобиографичен характер.

Христо Ботев – „Борба“ 

Творбата поставя темите за свободата и робството, за истината и лъжата, осмисляйки ги през призмата на отделния човек.

Пенчо Славейков — „Спи езерото…“

Лирическата миниатюра „Спи езерото” е признато за един от шедьоврите на поета Пенчо Славейков

Христо Ботев – „Моята молитва“

В своето произведение "Моята молитва" Ботев преосмисля един традиционен жанр като молитвата, но акцентът е поставен върху изповедния характер.

Христо Смирненски — „Старият музикант“

Цикълът “Децата на града” на Христо Смирненски представя съдбите на най-унижените и оскърбените в света на социалното неравноправие човешки същества.

Иван Вазов — „Българският език“

Заглавието на Вазовата ода насочва към националната принадлежност на езика, към неговата уникалност, а това е достатъчно условие за гордост у всеки българин .

Елисавета Багряна — „Потомка“

В творбата "Потомка" е изграден образ на жената, чийто порив е към свобода, а любовта е в основата на нов род, който не се съобразява с прегради и забрани.