Ключова дума: задължително за дзи
Христо Смирненски — „Ний“
Ще ви представим една прекрасна творба на Смирненски, която е преди всичко за хората, за техните проблеми и житейски несгоди, за техния порив към промяна.
Атанас Далчев — „Камък“
Стихотворението е публикувано в сборника “Стихотворения”, където са засегнати проблемите за преходното и вечното; греховното и святото; духа и материята.
Христо Смирненски — „Цветарка“
Христо Смирненски тематично помества стихотворението “Цветарка” в цикъла “Децата на града”, където са представени образите на страдалците в градския топос.
Иван Вазов — „Опълченците на Шипка“
Несъмнено едно от най-въздействащите Вазови творби е “Опълченците на Шипка”, разкрива колективния народен подвиг и силата на българския неумиращ дух.
Никола Вапцаров – „Прощално“
Творбата остава в българската литература като едно от най-красивите и искрени любовни послания, наситена със силен автобиографичен характер.
Христо Ботев – „Борба“
Творбата поставя темите за свободата и робството, за истината и лъжата, осмисляйки ги през призмата на отделния човек.
Пенчо Славейков — „Спи езерото…“
Лирическата миниатюра „Спи езерото” е признато за един от шедьоврите на поета Пенчо Славейков
Христо Ботев – „Моята молитва“
В своето произведение "Моята молитва" Ботев преосмисля един традиционен жанр като молитвата, но акцентът е поставен върху изповедния характер.
Христо Смирненски — „Старият музикант“
Цикълът “Децата на града” на Христо Смирненски представя съдбите на най-унижените и оскърбените в света на социалното неравноправие човешки същества.
Иван Вазов — „Българският език“
Заглавието на Вазовата ода насочва към националната принадлежност на езика, към неговата уникалност, а това е достатъчно условие за гордост у всеки българин .
Елисавета Багряна — „Потомка“
В творбата "Потомка" е изграден образ на жената, чийто порив е към свобода, а любовта е в основата на нов род, който не се съобразява с прегради и забрани.
Никола Вапцаров – „Борбата е безмилостно жестока…“
Стихотворението е последната творба на Вапцаров. Написано е на стената на килията няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на автора.