Този материал е част от конкурса ни за авторска статия на тема „Пътепис за мястото, което най-силно ме е впечатлило в България“. За да се запази автентичният изказ и заложеното в него послание, той не е подлежал на редакция. Победителят в конкурса ще бъде определен от читателския интерес, така че ако харесвате материала и искате авторът му да спечели, споделете го с ваши познати и приятели. Приятно четене!

ОТВЪД ТИШИНАТА

ПЪТЕПИС

 

И станали в зорите ранни

с петлите от зарана изправни

поехме по пътища безславни

отвели ни гори безкрайни

разсечени от реки омайни.

 

В Килифаревския манастир

спокойствието се носи безпир

а над теб е само небесният ефир

а около теб горския шир

завладява те душевен мир.

 

Звън камбанен утрото разсече

и отвъд ни сякаш времето пренесе

в манастира чуден ни пренесе

в килифаревска обител ни занесе

по моста дървен ни понесе.

 

В двора манастирски се стеле тишина

стъпките ти утихват в зелената трева

а сградите старинни ти викат ела

сведи глава под Божията ръка

вярата пусни в своята душа.

 

И отминали са толкоз много векове

откакто постройли са го знам ,

но той е някак дръзко оцелял

на време и пожари устоял

на река Белица за вечността е спрял.

 

С прекрасни стенописи си ни подканя

и сякаш свещите безмълвно горят

не смеят покоя на светците да рушат ,

а устните в шепот молитви редят

от сърцата като извор те струят.

 

Сякаш вярата ти оживява там,

сякаш си останал с Бога сам

без тревоги в душата грам

някак си и пред себе си по –прям

пречистен тръгваш си от там.

Автор:Теодора Недева

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.