Настоящият пътепис ни бе изпратен от Симона Георгиева. Той е част от поредицата ни, в която авторите сте вие – тези от вас, които имат истински приключенски дух и обичат да разказват за пътуванията си из България. Желаем ви приятно четене!

Моето приключение се състоя наскоро. Времето беше чудесно – може би сред първите пролетни дни. Прибрах се в Своге и там се засякох с приятел от гара Бов и се уговорихме да направим разходка някъде из селото му в същия ден. Организирахме се малка група и тръгнахме.

Когато пристигнахме маршрутът вече беше избран – по новата туристическа пътека, която ще се казва „Трибагреник“ и ще отвежда туристите до скалата, от която се спуска знамето всяка година на Трети март.

Взехме малко провизии, много добро настроение и поехме на път една малка групичка. Първо пресякохме главния път и се изкачихме по стълби, които ни отведоха до една стара сграда, която се надявам с времето да се превърне в информационен център за културата на селото, неговите традиции и биоразнообразието, което не е за подценяване. Минахме покрай къщи с много приятен вид, които добавяха чар към това така красиво и изпълнено с традиции село.

Отстрани на пътя имаше различни видове растения, които бяха цъфнали. Птиците ни срещаха със себе си чрез песните, които ни заливаха от различни дървета. Движейки се напред стигнахме до заслон, откъдето започваше истинското ходене по горска пътека, която заобикаляше борови насаждения, като се оказа, че преди залесяването с тях тази площ е служела като ниви с картофи.

Спираща дъха гледка

Вървяхме сред страхотна горска атмосфера, пълно спокойствие, нарушавано единствено от горските обитатели и нас. По пътя се оклонихме малко от маршрута и стигнахме до вход на пещера, която все още не е проучена, но определено има интересно разположение като човек спокойно може да пренощува там ако се наложи.

След като се върнахме отново на главната пътека се изкачихме до долната част на знамето и успяхме да го видим отдолу – приличаше на голямо платно от кораб, което се развяваше от следобедния вятър.

Направихме още една междинна спирка преди крайната цел с още едно място, откъдето гледката откриваше една много приятна и спокойна атмосфера, където човек спокойно може да направи почивка.

Последната спирка беше на върха на скалата. Там седнахме на една пейка да поемем въздух и поглеждайки надолу към извисяващото се върху скалите знаме, а след това зазвучаха и звуците от гайдата, която напомни на природата за още едно присъствие–това на музиката, която завърши нашата картина на родното.

Всяка година на това място от няколко години насам спускат ръчно изработено знаме, откъдето идва името на пътеката. Група млади и будни граждани на селото се заемат с ушиването, пренасянето, поставянето и пускането на този символ на свобода и патриотизъм, който вместо да угасва се разраства у младите хора.

Това приключение беше поредното доказателство за това колко важно и ценно е да тачим всичко „българско и родно“ и как едно малко будно село се е заело с много повече от това да възобновява стари туристически пътеки– възражда любов и уважение към историята и традициите, основополагащи за това да се върнем към корените си и да се наречем българи!

Фотографията на заглавната снимка е дело на Павел Пронин.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

До Бов с любов
4.1 от общо 7 глас(а)
Българска история
От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ. Нашата мисия е да достигнем до всички, които проявяват интерес към науката, а с приоритет е подрастващото поколение.

Отговор