Пътеписът ни е изпратен от Мирослава Негрова. Той е част от поредицата ни, в която авторите сте вие – тези от вас, които имат истински приключенски дух и обичат да разказват за пътуванията си из България.

Плевен е обаятелен град, съхранил в себе си огромно историческо и културно наследство, както и природни забележителности. От гледна точка на туризма, той предлага множество интерeсни за посещение обекти – Скобелевия парк, Панорама „Плевенска епопея“ (единствена на Балканския полуостров), Костницата, Мавзолея, Историческия музей. Днес обаче реших да разкажа за една по-малко популярна археологическа находка – късноантичната и ранновизантийска крепост Сторгозия, разположена на висок хълм в парк Кайлъка.

Има два възможни маршрута за стигане до нея – с кола и пешеходен. Аз избрах втория вариант, защото самата разходка в парка е приятна и много зареждаща. За целта има удобен градски транспот до началото на Кайлъка. На входа му ни посрещат чешмичка, табели и малко по-нататък – паметник на генерал Иван Винаров (по чийто проект е създаден самият парк).

Кайлъка е сред любимите места за отдих на плевенчани. Пешеходните алеи са заобиколени от стари дървета, а песента на птиците се слива приятно с ромона на реката. Част от растителните и животински видове, намерили подслон тук, са включени в червената книга, поради своята уникалност за страната и полуострова. Над реката има изградени няколко моста, привличащи посетители и любители на риболова.

Паметник на генерал Иван Винаров в парк Кайлъка

Скалите достигат височина от 40 – 50 метра и са идеални за феновете на скално катерене. В тях има множество интересни пещери и скални образувания.

Кайлъка заема около 10 хиляди декара в карстовата долина на река Тученица. Той е сред топ 10 на най-известните градски паркове у нас. Място, съчетало по неповторим начин културни, исторически, природни феномени, спортни и модерни атракции.
По пътя, можете да се отбиете в залата с кривите огледала – голям смях пада там и е особено атрактивна за млади и стари.

Маршрутът преминава през езерото с лодките, където в по-топли дни може да се наеме водно колело, но в момента не функционира. Оттам трябва да отбиете надясно, към шосето и после, след  ловния ресторант „Двете сърнета“ стълбите водят право към крепостта, към която сме се запътили.

Според исторически данни, античното селище води началото си от пътна станция в Римската империя. В града бил настанен гарнизон, а по-добрите условия за стопанска дейност постепенно привлекли заселници от околните селища. Около III век, нападенията на варварски племена, принудили римските власти да вземат мерки за защита на населението чрез издигането на отбранителни съоръжения. Така, в началото на IV век била изградена мощна крепостна стена от ломен камък и спойка от бял хоросан, широка 2,20 м. Археологическите находки от Сторгозия – керамика, оръжия, монети – свидетелстват, че това укрепено селище е просъществувало до края на VI век.

После евентуално, препоръчвам да поемете към зоокъта или към тенис-кортовете (в зависимост от предпочитанията). Без превозно средство се стига безпроблемно до някогашната Парашутна кула и мястото, където бяха басейните. Нашата разходка обаче бе прекъсната от проливен дъжд.

Ако сте с автомобил, непременно се отбийте на язовирите, гледката е невероятна. За любителите сомелиери има и Музей на виното (пак единствен на Балканския полуостров).

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.