Този материал е част от конкурса ни за авторска статия на тема "Пътепис за мястото, което най-силно ме е впечатлило в България".
Родината ни е изпълнена с прекрасни кътчета, които трябва да бъдат открити и изживени. Югоизточният пограничен край крие много тайни и разказва много истории.
Търся лекота, безвремие, докато липсата пулсира в слепоочията. Мислите прелитат като чайки над прибоя. Слънце – но не парещо, а някак по-студено и отдалечено. Вятърът разпръсква всеки по-горещ лъч, опитващ се да стигне до сетивата ми. После подхваща косите ми и ги разрошва в безпорядък. Ту прибирам някой кичур зад ухото, ту го оставям да пада над очите ми....
Имало едно време едно село. Хората в него съградили храм на най-високата скала в околността – Пчелин камък. Кръстили го Свети Йоан Летни. Сутрин той пръв посрещал зората, а вечер се сбогувал със слънчевите ласки. Приютявал скръбни души, давал опрощение и съхранявал вярата. Дошли по-нови времена и властта решила да превърне селото в язовир. Пръснали се хората, а домовете...