Представяме ви едно от любовните писма, които Пейо Яворов пише до своята любима Мина Тодорова.
Периодът X-XIII в. бележи безпрецедентно разпространение на ерестта, станала известна като богомилство из по-голямата част от Европа.
Момчил не е типичният образ на български герой с идеалистични възгледи и последователни действия, но едно е сигурно – уважение към него показвали както приближените му, така и враговете му.
Построяването на „Св. Александър Невски“ – символът на българското православие
Иво Владимиров (1991 – 2020) -
Историята на катедралния храм "Св. Александър Невски" и защо той носи именно това име...
В първите 30 години от своето съществуване Третата българска държава използва мажоритарен тип система. По-късно тази закономерност се променя.
Правнук на Райна Княгиня, Здравчев е закърмен с идеята България да стои на първо място – черта характерна за неговия род, предавала се като неписано правило от поколение на поколение.
Потушаването на Охридско-дебърското въстание – едно от големите зверства на сръбската армия
Иво Владимиров (1991 – 2020) -
Въпреки че Охридско-дебърското въстание е неуспешно, то е недвусмислено доказателство за преимуществото на българския етнически характер в областта.
След Балканските войни Вардарска Македония остава под сръбска власт. Новите окупатори не подобряват по никакъв начин живота на българското население в Македония, ограничавайки още повече техни фундаментални човешки права.
Как полетът на един французин с балон се превърна в най-очакваното събитие в Пловдив
Ася Сократова -
Йожен Годар полита заедно с Никола Генадиев на фона на мощни възгласи „ура” и химна „Шуми Марица”.
През съществуване си богомилството, макар и заимствайки идеи от други доктрини, създава уникален пантеон с вярата си.
За едни походът му е безумие, безразсъдство, болна амбиция, която му струва живота, а за други – подвиг, гордост, величие за целия ни народ. Какво ли не се е изписало и изговорило през годините за Христо Проданов.
Ще ви представим част от спомените на някои от участниците в Априлската епопея, за да разгледаме начина, по който възприемат онези съдбоносни за българския народ времена.
































