Годината 1453-а и превземането на Константинопол бележат края на Балканската игра на тронове – вековното съперничество между владетелските династии на Българското царство, Сръбското кралство и Византийската империя. Но надиграни в собствената си битка България, Сърбия и Византия се превръщат единствено в свидетели на залеза на своето могъщество и възхода на една нова империя, чиято роля подценяват до момента, в който за противодействие вече е твърде късно.
Така през 1935 година се проваля с гръм и трясък операцията на югославското военно разузнаване за преврат срещу цар Борис и осъществяване на бленуваната от югославската върхушка „интегрална Югославия“.
Военният съюз и свързаният с него политически кръг „Звено“, водени от опитните превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев, подготвят преврат още от края на октомври 1933 г. Цар Борис, разбира се, е наясно със случващото се. След разкритията на Анри Пози за намеренията на държавите от Балканската Антанта и предвид на ставащите все по-ясни сигнали, царят решава да действа.
Българското националноосвободително движение невинаги си служи с методи за набавяне на средства, които днес бихме нарекли безукорни. Скандалите във връзка с тези методи са чести, но един случай определено заслужава нашето внимание. Участници в него са известни дейци на българското освобождение – Коста Паница и Филип Тотю. Но нека видим какво точно свързва тези българи с румънски касоразбивач, костите...
След Първата световна война България претърпява крушението на националния си идеал. Българската войска е сведена до минимум, духът на народа е безогледно тъпкан. Но в сърцата на българите гори пламъкът на надеждата.
Русия неохотно се съгласява да играе ролята на арбитър – страхът от преждевременен военен конфликт е голям, но възможността да създаде блок на антиавстрийска основа е примамлива – един съюз между Сърбия и България би укрепил позициите на Русия на Балканите.
След оформянето на коалицията на балканските държави срещу Турция през 1912 година и започването на Балканската война, бързо става ясно колко наивни са били надеждите на българското държавно ръководство за истинските намерения на Сърбия и Гърция. Борбата в Македония със сърби и гърци е на живот и смърт – достатъчно е да споменем издействаното от Русия назначаване на сърбина Фирмилиян...
Датата 20 април 1876 г. остава в народното съзнание като един от най-светлите и същевременно най-трагични дни в новата ни история. Априлското въстание е доказателство и залог за това, че нашият народ може и трябва със собствените си ръце да построи светлата сграда на своето бъдеще.
Динамичните събития в Европа водят до пълномащабна военна операция срещу Югославия и Гърция от страна на Германия. През април 1941 година войските на Третия райх прегазват за две седмици югославската армия и настъпват в гръцка територия. Веднага след победите на германците в северната част на Македония, за да не допусне безредици, българското правителство изпраща група офицери, които да организират...
Герой или страхливец? Около тези събирателни гравитират малко или повече всички хипотези за българския владетел.
Към момента за първи предводители, повели въоръжена сила срещу османците с целенасочената задача да възпрат тяхното проникване на български територии, се считат Иван Асен IV и Михаил IV Асен.
Последствията от формирането и действията на Балканския съюз са видни и до днес, над век след сключването му. Междусъюзническата война слага края на това крехко обединение и потапя в кръв региона.В наши дни повечето исторически извори хвърлят вината за развалянето на съюза на балканските християнски държави върху България. Все още битува мнението, че страната е предала братските православни народи...

Календари „Българска история “2020 с предварителна поръчка и отстъпка!
ПРОДЪЛЖИ КЪМ КАЛЕНДАРИТЕ