Малцина са художниците в нашето изкуство, които се обръщат към българския фолклор, приказките и легендите. Именно в тези забравени предания Георги Машев успява да търси екзистенциалните въпроси за доброто и злото, които запазват своята актуалност във вековете.
Дали образът цар Иван Шишман – на слаб и малодушен владетел, наблюдаващ безропотно от Никопол настъплението на османците в земите му, е справедлив?
Живял кратък живот, но наситен с богато творчество, Иван Милев оставя едни от най- емблематичните произведения в българското изкуство.
В българската средновековна история, страдаща от липсата на достатъчно извори, има много дискусионни моменти, един от тях е този около края на Второто българско царство.
Съдбовната среща между Белчева и Славейков се състои през 1903 година. За любовта им Мара споделя, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов.
Никола Филиповски, познат още като капитан дядо Никола, е човек с изразен характер, бунтар, воевода – типичен български революционер, който не е пожалил нищо в името на идеала – свободата на България.
За съвременниците си Кръстьо Сарафов не е просто актьор, той е художник на сцената. Той твори повече от половин век и пресъздава над двеста образа, някои от които и днес са ненадминат връх в сценичното майсторство.
Българският спорт е имал своите велики мигове на европейската, световна и олимпийски сцена. Безспорно най-голям обществен отзвук предизвиква четвъртото място на националния отбор по футбол на Мондиал'94.
За живота на най-тачения и популярен български светец, преди да поеме по пътя на отшелничеството, се знае твърде малко. Св. Йоан Рилски е роден около 876 г. в село Скрино (Кюстендилско) като рожденното му име остава неизвестно.
Името на ген. Иван Колев е изписано със златни букви в българската военна история и завинаги ще бъде почитано от признателните добруджанци.
Тодора Вълчо Меразчиева е родена в Казанлък през 1850 година. Отрано тя се включва в борбата за свобода на родината, като става таен куриер на Централния революционен комитет.
Нощта на 29 октомври срещу 30 октомври 1913 година на пода в наетата квартира от семейство Яворови на ул. “Раковски” № 136 лежат жена и мъж. Жената, на име Лора, е мъртва, а мъжът – Пейо, е тежко ранен в главата. С рана, чието следствие е прогресивно ослепяване.