Класическото стихотворение на Патриарха на българската литература Иван Вазов оживява в триминутен анимационен филм, дело на сдружение "Българска история".
„Сиротна песен” е изповед на нагласата, с която личността се сбогува със земното и се отваря към безкрая. В очакване на смъртта лирическият Аз споделя преценката си за изминалия път и разкрива домогванията на своя дух до хармонията на вечността. В равносметката на героя за земното му съществуване доминират усещанията за самота и страдание. Земният живот се осмисля като...
Христо Смирненски тематично помества стихотворението “Цветарка” в цикъла “Децата на града”, където са представени образите на страдалците в градския топос.
Димчо Дебелянов пише стихотворението „Миг” преди заминаването си на фронта. То бележи нов етап от творчеството на поета и предшества цикъл творби, създадени на фронта. Някои критици смятат това стихотворение за символистично. Основание за това може би им дава абстрактният и условен езиков израз на поета, както и стремежът му към максимално дематериализиране на действителността. В същото време център...
Сонетът „Пловдив" е публикуван за първи път след смъртта на Дебелянов, през 1920 година, в книгата „Стихотворения". Авторът изгражда символния образ на града като място на грехопадението, където личността и моралът са поругани и отречени. Все пак лирическият говорител се лута из това обречено място, търсейки път към бъдещето, чрез миналото. В творбата откриваме темата за песимизма, за погубената...
Стихотворението „Дяволско" е публикувано за пръв път през 1927 година. Приемайки баладата като жанрът на героичните времена, то гротеската е жанрът на прозаичните „дяволски” времена. Далчевата творба описва угасването на един живот, лишен от смисъл. Стихотворението поставя редица проблеми на обществото, сред които отчуждението между хората, както и от Бога и липсата на герои и подвизи в обществото. Обществото трябва...
Представяме ви едно не толкова популярно стихотворение, автор на което е Иван Йончев.
В своите стихотворения с революционна тематика Яворов акцентира върху невъзможността на героите да продължат борбата, тоест тяхната принудителна пасивност.